О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 235София, 17.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2902/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 61 от 07.06.2017 г. по в. т. д. № 136/2017г. на Бургаски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 60 от 27.02.2017 г. по т. д. № 202/2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], к. к. „Слънчев бряг”, [община] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 192, ал. 1 ЗЗД за сумата 31 000 евро, представляваща платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2013 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, доколкото не е изпълнена първата предпоставка по чл. 189, ал. 1 ЗЗД за връщане цената на продадения имот, а именно – договорът за продажба да е развален по реда на чл. 87 ЗЗД, като в тази връзка застъпва становището, че развалянето не може да се счете за настъпващо по право. При условията на евентуалност, в касационната жалба са изложени подробни съображения и за неправилност на обжалвания акт на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Касаторът счита, че претендираната сума е недължима, тъй като: не е осъществено изискването на чл. 189, ал. 1 ЗЗД продадената вещ да принадлежи изцяло на трето лице, доколкото в случая ищецът е продължил да бъде собственик на 13.35 кв. м. идеални части от поземления имот, в който е построен процесният апартамент; не е изпълнено условието по чл. 191, ал. 2 ЗЗД поради непривличането му като страна...