О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 351

гр.София, 17.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 5039/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 5466 от 21.07.2017 г. по гр. д.№ 214/ 2016 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 2120/ 2015 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на А. Л. Т. 32 322, 80 лв обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2008 г., заедно със законната лихва от 20.06.2011 г. до окончателното плащане и разноските по делото. Решението е постановено при участието [фирма] като трето лице – помагач на страната на [фирма].

Касаторът претендира допускане на касационен контрол по материалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС) при липса на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука, допустимо ли е фактът на злополуката и нейният характер да се установява в рамките на производството по предявен иск за обезщетяване на вредите от нея, ако административният орган не е изпълнил императивното си задължение да проведе задължително разследване по чл. 7 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Ответната страна А. Т. оспорва касационната жалба. Твърди, че при първото разглеждане на спора от касационната инстанция поставеният от жалбоподателя въпрос е бил разрешен от състав на ІІІ гражданско...