О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 345

гр.София, 13.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 5123/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П.(П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 91 от 10.10.2017 г. по гр. д.№ 244/ 2017 г. в тази му част, в която е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр. д.№ 244/ 2017 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Х. Д. Д. 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение, за което наказателното производство е било прекратено, със законната лихва върху тази сума от 29.08.2016 г. и 252 лв разноски по делото.

Ищецът Х. Д. не е обжалвал въззивното решение в отхвърлящата иска му част – за разликата над 5 000 лв до 10 000 лв - и в тази част то е влязло в сила.

Касаторът П. моли решението (в осъдителната част) да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да посочи и обсъди в мотивите на акта си всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди както и значението им за размера на тези вреди или по материалноправния въпрос за изискванията към понятието „справедлив размер” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Х. Д. не взема становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима,...