О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

гр. София 23.02.2015 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 5573/2014 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от адв. К. А., като пълномощник на С. С. Р., против решение № 232/26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1218/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която е потвърдено решение № 238/26.02.2014 г. по гр. д. № 4900/2013 г. на Районен съд-Стара Загора, с което е прекратен сключеният граждански брак между Р. Г. Р. и С. С. Р. с акт № 1380 от 1988 г. на [община] като дълбоко и непоправимо разстроен.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси, а именно: следва ли са се уважи искът и да се прекрати бракът между страните, макар да не се сочат доказателства за разстройството на брака и следва ли да се приеме, че въпреки желанието на единия съпруг да се запази бракът, фактическата раздяла говори за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, позовава се на противоречие с ППВС №10/03.11.1971 г. и ППВС1/1957, т. 5.Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси.

В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК...