Производството е по реда на чл. 12 и сл., във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба, подадена от „КАСТЕЛ ЕКСПОРТ” ООД, гр. К., чрез управителя П. Д. Л., против заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. на Областен управител на област П., с която е отменена като незаконосъобразна заповед № 400/22.05.2006 г. на кмета на община К. за финализиране на конкурс, проведен по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили (Наредба № 2/2002 г.), на основание чл. 26, ал. 1 от същата. Жалбоподателят счита, че е налице материална незаконосъобразност, съставляваща основание за отмяна по чл. 12, т. 4 от ЗВАС, защото към датата на постановяване на обжалваната от него заповед е налице висящ съдебен процес - адм. дело № 815/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, образувано по жалба на ЕТ "В. Я.-Якимо" гр. К. срещу заповедта на кмета на общината с искане за нейната отмяна. Областният управител не само е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ГПК, като е приел за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, а нещо повече - в качеството си на орган на изпълнителната власт е решил по същество съдебния спор за законосъобразност на издадената от кмета на община К. заповед № 400/2006 г. като освен, че я е разгледал е и отменил същата и по този начин упражнил правата на съда, същевременно е лишил производството по адм. дело № 815/2006 г. от неговия предмет. На второ място жалбоподателят обосновава отменително основание по т. 1 на чл. 12 от ЗВАС, а именно - липса на компетентност на административния орган. Счита, че областният управител е упражнил правомощието си по чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) по отношение на административен акт, издаден в процедура по възлагане на превозите по утвърдени транспортни схеми, чийто ред и провеждане са предмет на специален закон - Наредба № 2/2002 г., издадена на основание чл. 18 от Закона за автомобилните превози, а последния е специален закон по отношение на ЗА. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г. изключва обжалването по административен ред, поради което е налице липса на материална компетентност за отмяна на издадената от кмета на общината заповед и заповедта на областния управител следва да бъде обявена за нищожна. По делото е постъпила писмена защита, в която законният представител на дружеството заявява, че поддържа изцяло изложените в жалбата доводи и моли да се прогласи нищожността на атакуваната заповед или същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - областният управител на област с административен център град Пловдив не заявява становище по жалбата.

Заинтересованата страна - кметът на О. К., представляван от надлежно упълномощен по реда на чл. 20, ал. 1, б. “а” от ГПК адвокат-пълномощник счита, че са налице основания за отмяна на обжалваната заповед на областния управител като незаконосъобразно издадена и при липса на материалноправна компетентност.

Заинтересованата страна - "Магистрали" АД гр. К. и заинтересованата страна - ЕТ "В. Я.-Якимо" гр. К. чрез редовно упълномощен на основание чл. 20, ал. 1, б. “а” от ГПК пълномощник - адв. Й. молят жалбата да се остави без уважение, защото е в правомощията на областния управител контролът за законосъобразност на актовете на местната администрация и на свое основание и в рамките на неговата компетентност същият има право да отмени заповедите. Представена е писмена защита.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата.

По делото няма данни кога обжалваната заповед е била съобщена на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че е депозирана в рамките на срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС. С оглед на това и предвид факта, че с така издадения административен акт пряко и непосредствено се засягат правата на кандидат, класиран на първо място в проведен конкурс за възлагане на обществен превоз, което обуславя наличие на правен интерес, жалбата е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, тричленният състав на Върховния административен съд, който съобразно действащото към момента законодателство (преди влизането в сила от 01.03.2007 г. на дял трети от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и § 2, т. 1 от ПЗР на АПК, съгласно § 142, т. 1 от същия кодекс), на основание чл. 5, т. 1 от ЗВАС разглежда като първа съдебна инстанция жалби срещу актове на областни управители, констатира следното:

Със заповед № 400/22.05.2006 г. на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г., кметът на община К. е обявил класирания кандидат по направления Карлово - Калофер-Карлово и Калофер-жп гара Калофер-м. Паниците, а именно „КАСТЕЛ ЕКСПОРТ” ООД, Карлово - 7246 т., като за изпълнител на превозите е определил същия като класиран на първо място.

Със заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. областният управител на област П. е отменил тази заповед на кмета на община К. като незаконосъобразна. Констатирал е, че с решение № 580/22.12.2005 г. на Общински съвет - Карлово е приета транспортна схема на община К., като с т. 3 от решението е възложено на кмета на община К. да организира и проведе конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдените транспортни схеми. Това решение обаче е било обжалвано от „Магистрали” АД и е образувано адм. дело № 81/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С определение по това дело съдът е спрял изпълнението на решение № 580/22.12.2005 г. на Общински съвет - Карлово, което определение е оставено в сила от ВАС - четвърто отделение с определение № 5335 от 18.05.2006 г. по адм. дело № 4454/2006 г. Заповед № 400/22.05.2006 г. на кмета на община К. е издадена след влизане в сила на съдебното определение за спиране на решението на общинския съвет и затова областният управител е приел, че тази заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ГПК, съгласно която „никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда”. Приел е също, че не е спазена разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ГПК, съгласно която „влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката”. Поради нарушение на посочените нормативни разпоредби областният управител е отменил заповедта на кмета на община К..

Заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. на областния управител на област П. е издадена на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, който текст регламентира общата компетентност на областния управител да издава заповеди в границите на предоставените му правомощия, и на основание чл. 32, ал. 2, изречение 2 от ЗА. Съгласно посочената правна норма в действащата към този момент редакция, областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините в едномесечен срок от узнаването или сезирането му. Константна е съдебната практика, че този срок е преклузивен, а не инструктивен и след изтичането му се погасява правото на областния управител да отменя актовете на кметовете, дори и да констатира незаконосъобразност, защото в обществените отношения е необходима правна стабилност. Следва да се отбележи, че новата редакция на чл. 32, ал. 2 от ЗА, обн. в ДВ, бр. 69 от 25.08.2006 г. вече предвижда не едномесечен, а 14-дневен срок за упражняване на това законово правомощие, но тя е неприложима за настоящия случай.

От данните по делото се установява, че производството пред областния управител е започнало по повод на постъпило ПРЕДЛОЖЕНИЕ от Окръжна прокуратура - гр. П. с вх. № 08-13-3/07.06.2006 г. за отмяна като незаконосъобразни актовете на кмета на община К. от 22.05.2006 г. (без посочване на техния брой и конкретните им номера). Заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. на областния управител, с която същия е отменил процесната заповед № 400/22.05.2006 г. на кмета на общината е издадена в рамките на предвидения в чл. 32, ал. 2 от ЗА едномесечен срок, поради което не е нищожна.

Заповедта не е постановена в административно производство по реда на Глава трета, Раздел І от Закона за административното производство (ЗАП), наименован “Обжалване по административен ред” и областният управител не е действал в качеството си на по-горестоящ административен орган като заповедта му не е издадена на основание чл. 30 от ЗАП, а както се каза по-горе е издадена на основание чл. 32, ал. 2, изр. второ от ЗА. З. се явяват неотносими за случая оплакванията в жалбата на „К. Е.” ООД, че е налице липса на материална компетентност на областния управител за отмяна на издадена по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. заповед на кмета на община К.. Освен това разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г. не е разбрана правилно. Възможността заповедта на кмета на общината по ал. 1 да се обжалва по реда на ЗАП, обхваща обжалване както по съдебен, така и по административен ред, защото Глава трета - „ОБЖАЛВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ” се състои от два раздела: Раздел І - Обжалване по административен ред и Раздел ІІ - Обжалване по съдебен ред. Изцяло в правомощията на областния управител е да контролира административните актове на кметовете на общини на основание чл. 27, ал. 3 от ЗАП, поради което заповедта му не е нищожна и на това основание.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изр. 2 от ЗА, също предвижда възможност за отмяна на незаконосъобразни актове на кметовете на общините, като нормата не ограничава кръга на актовете, поради което следва да се приеме, че визира всякакви актове на кметовете, които същите издават в границите на своите компетенции. И на това основание заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. на областния управител на област П. не е нищожна. Същата обаче е незаконосъобразна.

Както се установи по-горе, областният управител на област с административен център град Пловдив е приел, че при издаване на заповедта си кметът на община К. е нарушил нормативните разпоредби на чл. 6, ал. 3 от ГПК и чл. 220, ал. 1 от ГПК. Настоящият състав на ВАС счита, че не е налице нарушение на посочените правни норми. С решение № 580/22.12.2005 г. на Общински съвет - Карлово е приета транспортна схема на община К., като с т. 3 от решението е възложено на кмета на общината да организира и проведе конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдените транспортни схеми. В изпълнение на това решение кметът на общината е открил конкурс за възлагане на превози по линии и курсове от общинската, областната и републиканската транспортни схеми от квотата на община К.. Процедурата е проведена и с процесната заповед на кмета по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. е класиран един кандидат и за изпълнител на превозите е определен същия, като класиран на първо място. Освен това „МАГИСТРАЛИ” АД, гр. К. е обжалвал решение № 580/22.12.2005 г. на Общински съвет - Карлово, като по жалбата е образувано адм. дело № 81/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, но предмета на делото - законосъобразността на административния акт изобщо не може да се съпостави с действията на кмета на общината по продължаване на процедурата, открита с това решение, защото кметът не се произнася по законосъобразността на решението, а напротив - го изпълнява. Затова хипотезата на чл. 6, ал. 3 от ГПК в случая не е налице - кметът на общината не е приел за разглеждане въпрос, който вече се разглежда от съда. Позоваването на чл. 220, ал. 1 от ГПК е незаконосъобразно, защото се касае за определение по чл. 15 от ЗВАС за спиране изпълнението на решението на общинския съвет до постановяването на съответния съдебен акт, с който административно-правният спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Без да се коментира правната същност на този вид определения, все още няма влязло в сила решение по смисъла на посочената разпоредба, което да е задължително за правните субекти извън страните по спора, измежду които не е кмета на община К., а са: „Магистрали” АД, гр. К. като жалбоподател и Общински съвет - Карлово в процесуалното качество на ответник като орган, издал обжалвания административен акт.

Настоящият състав на ВАС счита, че не кметът на общината, а областният управител е допуснал нарушение на императивната правна норма на чл. 6, ал. 3 от ГПК. Това е така, защото от представеното по делото съдебно удостоверение изх. № 31344/27.12.2006 г., издадено от ПОС, се установява, че ЕТ "В. Я.-Якимо" гр. К. е подал жалба с вх. № 15566 от 01.06.2006 г. срещу заповед № 400/22.05.2006 г. на кмета на община К., по която жалба е образувано адм. дело № 815/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд със страни: ЕТ като жалбоподател, кмета на община К. в процесуалното качество на ответник като орган, издал обжалвания административен акт и „К. Е.” ООД, гр. К. като заинтересована страна - участник в административното производство - класиран на първо място кандидат в проведения конкурс. П. на делото е законосъобразността на заповед № 400/22.05.2006 г., която същевременно е и предмет на заповедта на областния управител. Като я е отменил като незаконосъобразна на 16.06.2006 г., Областният управител на О. П. се е произнесъл по същество по въпрос, който вече се разглежда от съд. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ГПК. Областният управител не е следвало да отменя заповедта на кмета на общината било като по-горестоящ административен орган по реда на чл. 30 от ЗАП, било като административен орган, на когото със специален закон - чл. 32, ал. 2, изречение второ от ЗА е възложено правомощието да отменя актовете на кметовете на общините. Ако областният управител беше изпълнител задължението си по чл. 7 и чл. 11 от ЗАП, обстоятелството за наличие на висящо съдебно дело би могло да му бъде известно.

С оглед изложените съображения, обжалваната пред Върховния административен съд заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. на областния управител на Пловдивска област, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № 400/22.05.2006 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. е обявено класирането на кандидатите и за изпълнител на превозите по описаните направления е определен класирания на първо място „КАСТЕЛ ЕКСПОРТ” ООД, гр. К., се явява незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена, предвид наличието на отменителните основания по чл. 12, т. 3 и т. 4 от все още действащия ЗВАС.

Ето защо и на основание чл. 28 от ЗВАС, във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗАП, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗД-00-552 от 16.06.2006 г. на областния управител на област П., с която е отменена заповед № 400/22.05.2006 г. на кмета на О. К..

Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К.

Г.К.