Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. М. М. срещу решение № 24 от 14.04.2011 г. по адм. дело № 31/2011 г. на Административен съд - Сливен. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - заместник директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АС - Сливен е отхвърлил жалбата на С. М. М. срещу заповед № 10011138 от 09.12.2010 г. на заместник директора на ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи й е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" за това, че против лицето е образувано изпълнително дело № 20002230402801, по което е длъжник за неизплатена издръжка на непълнолетното й дете. Съдът, като е обсъдил данните по административната преписка е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 75, т. 4 от ЗБЛД за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателката - безспорно е установено, че не е изпълнявала задължението си за плащане на издръжка на детето си от 2000 г. и към настоящия момент, многократно е напускала страната и за времето, през което е отсъствала не е осигурявала средства за издръжка на детето. При тези фактически обстоятелства, съдът е посочил, че административният орган при спазване на администаритвнопроцесуалните правила и материалния закон законосъобразно е наложил обсъжданата ограничителна мярка на лицето. Приел е за неоснователни възраженията за противоречие на разпоредбата на чл....