Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Образувано по жалба на Д. Д. М. от София срещу Заповед рег. № К-2287 от 15.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР е прекратено служебното й правоотношение по здравословни причини.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобраност на издадената заповед ри липса на компетентност на административния орган, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката твърди, че посочения текст на чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР в заповедта визира две различни причини за прекратяване на служебното правоотношение по здравословни причини, които обаче в заповедта не са посочени.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР, който текст сочи две причини за прекратяване на служебното правоотношение по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. В заповедта е уточнена причината, а именно "при невъзможност да изпълнява служебните си задължения в МВР, позовавайки се на Експертно решение № 1/49 от 19.03.2008 г. издадено от ЦЕЛК на Медицинския институт - МВР". конкретното заболяване довело до трайна неработоспособност е посочено от назначената по делото тройна експертиза от вещи лица психиатри д-р В. М., д-р Е. Д. и невролог д-р Л. П.. заболяването на жалбоподателката е "рекурентно депресивно разстройство с психотични елементи, терапевтична ремисия", което представлява здравно противопоказание...