Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба подадена от В. П. Г., чрез процесуалния му представител адв. Т. А., срещу заповед № К 4111/30.05.2009г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 3 от ППЗМВР на жалбоподателя, в качеството му на

разузнавач V степен в 05 Районно управление на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г – II степен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което иска нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на жалбата.

По делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства.

Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваната заповед № К 4111/30.05.2009г. министърът на вътрешните работи след като е приел писмените обяснения на инспектор В. П. Г. е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил служебното му правоотношение в качеството му на разузнавач V степен в 05 Районно управление на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г- II степен.

Обосновано министърът на вътрешните работи е приел, че за периода м. май 2008 г. до 20.01.2009 г. в гр. С., в нарушение на служебните си задължения, регламентирани в МЗ рег. № Iз-711/12.04.2007 г., жалбоподателят не е предприел необходимите действия за разкриване и документиране престъпната дейност...