Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по две касационни жалби: съответно на адвокат А. З., като пълномощник на Н. М. Г. и М. В. С. и двете от гр. П. и на адвокат Е. В. Р., като служебен пълномощник на Р. И. Л.. Касационните жалби са против решение № 59 от 8.05.2007 г., постановено по а. х.гр. д. № 2228 по описа за 2006 г. на Пловдивския районен съд. С обжалваното решение е прогласена нищожността на решение № 19100 от 20.09.2000 г. на бившата поземлена комисия, а понастоящем Общинска служба “Земеделие и гори” (ОСЗГ) – Пловдив, с което е признато правото на обезщетение на основание чл. 10б, по преписка за обезщетяване № 1910 от 4.09.1999 г., на наследниците на С. П. С..

В първата касационна жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. По подробно изложените в нея съображения се моли, съда да отмени решението и отхвърли протеста на районния прокурор.

Оплакване за неправилност на решението се прави и с втората касационна жалба. В нея се релевират доводи, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да бъде отменено.

От ответната страна - ОСЗГ - Пловдив е постъпило писмено възражение, в което се изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на съдебния акт. По подробно изложените в него съображения се моли, решението да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни - физически лица и “Петрол” АД не са взели становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението на районния съд не страда от пороците, описани в тях и представляващи отменителни основания. Намира, че правилно е преценена фактическата обстановка и е направен...