- чл. 373 НК;

На основание чл. 18 ЗУС председателят на ВС е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по въпроса, дали вещото лице, назначено по делата от следствените или съдебните органи, е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 НК.

Пленумът на ВС, за да се произнесе, взема предвид следното:

По поставения въпрос, дали вещото лице е длъжностно лице, в съдилищата съществува различна практика. Той не се решава еднакво. Някои от съдилищата и отделни състави от наказателните колегии на ВС приемат, че вещото лице не е длъжностно лице, а други считат, че е длъжностно лице. С решение № 23 от 01.03.1956 г. Общото събрание на наказателните колегии на ВС застана на становището, че вещото лице, назначено от следствените или съдебните органи, е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 НК.

Понятието длъжностно лице по смисъла на Наказателния кодекс е определено в чл. 373 с. к. Основният признак на горното понятие е лицето да е натоварено или да му е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение или ръководна работа, или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация. А под служба в държавно учреждение се разбират дейността, функцията, работата на служителите в същото учреждение във връзка с възложената им задача. Службата в държавното учреждение е определена в устройствения закон на учреждението или в друга нормативна разпоредба. Няма значение дали лицето, което изпълнява службата, е предвидено в щатното разписание или не, обаче самата служба, самата дейност на служителя трябва да е определена в закона или в друга нормативна разпоредба. Поради тази причина няма значение формата, с която е възложена работата - тя може да бъде устна или писмена, временна или постоянна, със заплата или без заплата. Този момент особено добре е подчертан в сегашния текст на чл. 373 НК. Следователно, ако определената работа не е предвидена със закон или друга нормативна разпоредба, че спада към дейността на дадено учреждение, не може да придаде качеството на длъжностно лице на онова лице, което я изпълнява. В съдебното ведомство службите са определени в устройствените закони - Закона за устройството на съдилищата и Закона за прокуратурата, в които са посочени службите на съдебните, прокурорските и следствените държавни учреждения. В процесуалните кодекси е посочена само работата на тези служби, а не самите служби. Дейността на вещото лице обаче не е посочена в тези закони като служба в съдебните учреждения. А щом не е предвидена в тези закони служба вещо лице, както това е сторено за съдебните, прокурорските и следствените служби, тя не може да се създава по волята на други органи, поради което дейността на вещите лица не може да се счита като служба в държавно учреждение. Следователно вещото лице не е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 НК.

В процесуалните кодекси вещите лица се считат като доказателствени средства, л техните заключения - като доказателства по делата. Те са посочени в гл. V, т. 5 НПК за доказателствата и доказателствените средства. Съгласно чл. 69 НПК и чл. 157 ГПК вещите лица се назначават по делата, когато за изясняване на някои обстоятелства са нужни специални знания из областта на науката, изкуствата, занятията и др., каквито съдът или следствените органи не притежават.

Всички разпоредби в процесуалните кодекси, отнасящи се до вещите лица, третират последните не като длъжностни лица, а като доказателствени средства. Нормите на чл. 53, 54 и др., които важат за свидетелите, се отнасят и до вещите лица.

Преценката на доказателствата е функция на съда и не може да се отстъпва на вещото лице. Правораздавателната дейност е такава на съда. Вещото лице е само доказателствено средство. Обстоятелството, че вещите лица по силата на чл. 71 НПК могат да бъдат отвеждани на същите основания както съдиите, не дава основание да се приравняват на последните. В случая се касае само до законодателна техника при формулиране на текстовете. Свидетелите също така подпомагат съда за правилното решаване на делото, обаче с това не стават длъжностни лица. Материалното право и специално Наказателният кодекс третират вещото лице не като длъжностно лице. В чл. 222 НК се предвижда специално наказание за невярно дадено заключение. От редакцията на този текст не може да се направи изводът, че законодателят счита вещото лице за длъжностно лице, както обикновено се подчертава, когато се говори за длъжностно лице. В чл. 266 НК също така се прави различие между вещото лице и длъжностното лице, като след последното се изброяват вещите лица, преводчикът и тълковникът. Под думите "достъпни по служба", употребени в този текст, ще следва да се разбира дейността, работата, извършена от вещото лице, тълковника или преводчика, а не служба по смисъла на чл. 373 НК.

Казаното не се отнася до щатните вещи лица, каквито са напр. графолозите, химиците и др. при Криминалния институт към МВР. Те са длъжностни лица. Тяхната служба, определена със закон или друга нормативна разпоредба, е да дават заключение пред органите на предварителното производство по поставените им въпроси, за които се изискват специални знания. За извършените от тях престъпления в това им качество ще отговарят и като длъжностни лица.

С оглед на изложеното Пленумът на Върховния съд счита, че вещото лице, назначено по делата от следствените, прокурорските и съдебните органи, както и от тия на държавния арбитраж, не е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 НК.

По тия съображения Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

Вещото лице, назначено по делата от следствените, прокурорските и съдебните органи, не е длъжностно лице по смисъла на чл. 373 НК.