Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С., гражданин на М., чрез процесуалния му представител адв. В., против Решение № 4120 от 14.06.2016 г. постановено по адм. дело № 4461/2016 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно при наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б, чрез юрк. С. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 229 и чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане искането на Б. С., гражданин на М. в частта, в която се иска по подадена от него молба за закрила да бъде осъдена ДАБ да извърши действие по регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ и да му издаде регистрационна карта, съгласно чл. 29, т. 6 от ЗУБ, като е прекратил производството в тази част и е отхвърлил, като неоснователно, искането в частта ДАБ да го настани в свое териториално поделение по чл. 47, ал. 2 от ЗУБ.

За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че делото пред него е образувано по реда на чл. 257 от АПК, по оспорването на Б. С. на твърдяно бездействие на административен орган - Председателят на ДАБ, да изпълни задължение, пряко...