Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от [населено място], срещу решение №505/06.10.2016 г. по адм. д.№296/2016 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 2153-11-29 от 12.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 2140-11-92/31.03.2016 г., поправено с разпореждане №3109-11-11/11.04.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Монтана.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението на Административен съд Монтана, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта от решението, с която съдът е приел, че стажът на Б. в [фирма] не следва да бъде зачетен за трудов и осигурителен стаж. Иска се отмяна на решението и връщане преписката на административвния орган за произнасяне с акт за отпускане на пенсия при наличието на осигурителен стаж от 27 години. С молба от 14.11.2017 г. касаторът представя нови доказателства, и моли да бъдат взети предвид при преценката за правото му на лична пенсия. В с. з. редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ Монтана, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в с. з.. В писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претенцията на жалбоподателя стажът му в [фирма] през м. 09, 1987 г. да бъде зачетен като осигурителен стаж, противоречи на законодателството действащо по време на полагане на труда.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са допуснати сочените в жалбата касационни основания по чл. 209 от АПК.
Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд Монтана. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:
Процесното решение №2153-11-29/12.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Монтана е издадено по жалби на Б. Б. срещу разпореждане №2140-11-92 от 31.03.2016 г., и разпореждане №3109-11-11 от 11.04.2016 г. за поправка на разпореждане №2140-11-92 от 31.03.2016 г., и двете издадени от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ [населено място], с които му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Б. Б. е оспорил това, че административният орган не е зачел осигурителният му стаж в [фирма] за м. 09, 1987 г. и в [фирма] за работа като „стругар“ за времето от 06.06.1988 г. до 28.07.1988 г.; 08.02.1989 г. до 31.05.1989 г.; 13.06.1989 г. до 15.07.1989 г., както и че е допусната техническа грешка при изписване на фамилното му име. Жалбоподателят изразява несъгласие и с продължителността на зачетения осигурителен стаж за времето от 10.04.1991 г. до 10.08.1992 г. за работа като „монтажник на асансьорни уредби“ в [фирма] [населено място].
Разпореждане №2140-11-92 от 31.03.2016 г. на пенсионния орган е постановено по заявление вх.№2113-11-2/04.01.2016 г. подадено от Б. Б., [дата на раждане], който към датата на подаване на заявлението му има навършена възраст 45 години 02 месеца и 10 дни. Б. е освободен от служба в органите на МВР и е с прекратено служебно правоотношение на 30.12.2015 г., има придобит осигурителен стаж при условията на чл. 69 от КСО – 23 години 08 месеца и 01 ден. Продължителността на осигурителния стаж на Б., установена с разпореждането е както следва: от първа категория труд – 23 години, 08 месеца и 01 дни; от втора категория – 01 г. 03 м 05 дни; от трета категория – 01 г., 06 м. 00 дни. Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 42 години 06 месеца и 10 дни. Осигурителен стаж по условията на чл. 69, определен по реда на чл. 17 и чл. 18, ал. 3 от НПОС – 26 години 05 месеца и 06 дни /23-08-01 + 01-03-05 + 01-06-00/. Общ сбор от осигурителен стаж и възраст 87-08-20 /възраст 45-02-10 + 42-06-10/.
В мотивите на разпореждане № 2140-11-92 от 31.03.2016 г. е посочено, че на основание §49 от ПЗР на КСО, в сила от 15.08.2015 г., лицата по чл. 69 от КСО, освободени от служба, уволнени или с прекратено правоотношение ползват реда за пенсиониране, установен с чл. 69 КСО към тази дата. Затова, съгласно §49 от ПЗР на КСО, следва н Б. да бъде отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма общо изискващия се стаж от 27 години, а има 26 години 05 месеца 06 дни. Пенсионният орган е посочил, че Б. не може да се пенсионира по чл. 69, ал. 2 от КСО в редакцията за 2016 г., тъй като към тази дата на заявлението няма навършени необходимата възраст 52 години 10 месеца, а има навършена възраст 45 години 02 месеца и 10 дни и няма общ осигурителен стаж 27 години, а има 26 години 05 месеца 06 дни, съгласно чл. 18 ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Отказана е и лична пенсия на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като Б. няма изискващата се през 2016 г. навършена възраст 52 години и 10 месеца, а има навършени 45 години 02 месеца 10 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има общ сбор 87-08-20 /45 г 02 м 10 дни – възраст + 42 г 06 м 10 дни осигурителен стаж/. Пенсионният орган в разпореждането също е посочил, че на основание чл. 68, ал. 1 от КСО следва да бъде отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят няма навършена изискващата се за 2016 г. възраст 63 години и 10 месеца, а им навършена възраст 45 години 02 месеца и 10 дни. С оглед на изложеното, с разпореждане №2140-11-92/31.03.2016 г. пенсионният орган, на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 2, чл. 69б, ал. 1 от КСО, §49 от ПЗР на КСО е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. И. Б..
След издаване на разпореждане №2140-11-92/31.03.2016 г. пенсионният орган е констатирал, че е допусната грешка във фамилото име на лицето, като вместо Б. са посочени фамилните имена Й. и Г.. На основание чл. 98, ал. 3 от КСО с разпореждане №3109-11-11 от 11.04.2016 г. е поправено разпореждане №2140-11-92/31.03.2016 г., като е посочено за вярно да се счита фамилното име Б. и отново в разпореждането са посочени същите мотиви за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквито са изложени и в предходното разпореждане №2140-11-92/31.03.2016 г.
С решение №2153-11-29/12.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, постановено по жалби вх.№1012-11-46 от 13.04.2016 г. и №1012-11-49/22.04.2016 г., са потвърдени разпореждания №2140-11-92/31.03.2016 г. и №3109-11-11/11.04.2016 г. на пенсионния орган, като законосъобразно постановени. Мотивите за потвърждаването са, че с разпореждането са обосновани правилни и законосъобразни изводи и основателно е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б., тъй като не отговаря на нормативните изисквания за исканата пенсия – няма 27 години общ осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл. 69 от КСО към 30.12.2015 г.
Видно от данните по делото, служебното правоотношение на Б. е прекратено на 30.12.2015 г. Според актуалната към момента на подаване на заявлението му с вх.№2113-11-2/04.01.2016 г. за преценяване на правото му за придобиване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, редакция на чл. 94, ал. 1 от КСО, (изм. и доп. ДВ. бр. 107 от 24 Декември 2014г.),Дата на отпускане на пенсията - Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
Съгласно действалата към датата на прекратяване на служебното правоотношение на лицето, - 30.12.2015 г., редакция на чл. 69, ал. 2 от КСО - държавните служители по ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), ЗСРС (ЗАКОН ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) и по ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), държавните служители по чл. 11 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва: 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закон за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) или като следователи и младши следователи. Според цитираната също в процесното решение на директора на ТП на НОИ Монтана, разпоредба на § 49. от ПЗР на КСО (В сила от 15.08.2015 г.) - Лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението.
В процесния случай не се спори, че Б. е с прекратено служебно правоотношение като служител в ОД на МВР [населено място] на 30.12.2015 г. съгласно Удостоверение на МВР №22046/30.12.2015 г. Спорен е въпросът, дали на Б. следва да бъде зачетен осигурителния стаж в [фирма], положен от него като стажант в периода 01.09.1987 г. – 30.09.1987 г., 13 работни дни, съгласно представено удостоверение УП-13 №5507-11-32/28.09.2015 г. Пенсионният орган не е зачел този осигурителен стаж, като това му становище е потвърдено и с решението на директора на ТП на НОИ Монтана и на Административен съд Монтана, с мотивите, че Б. е стажант видно от удостоверение №123/18.08.2015 г. и писмо от осигурителя от 24.03.2016 г., за които периоди не са правени осигурителни вноски по ДОО, тъй като съгласно действалите разпоредбите на дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 /отм./ подлежат на осигуряване само за случай на трудова злополука учащите се във висши, полувисши, общообразователни, средни специални и професионални учебни заведения през времето на производствената си практика преди дипломирането си, както и учениците в училища за трудови резерви. Първоинстанционният съд е подкрепил това становище да не бъде зачетен стажът а Б. в [фирма], но е решил, че следва да бъде зачетен стажът му в [фирма] като стажант стругар, тъй като има отразена специалност, т. е. на лицето е заплащано това, което е заработвало и се е ползвал с правата и задълженията на работник и е подлежал на съответни осигуровки, независимо, че няма доказателства такива да са внесени. Съдът е направил извод по-отношение на стажа в [фирма], че след като обучаващите се в производствено (експлоатационни) условия ученици са приравнени на работници, то за тях са валидни всички последващи от това права, т. е. времето през което е работило лицето като стажант стругар в [фирма] следва да му бъде зачетено като осигурителен стаж. По отношение на времето през което Б. е работил като стажант в [фирма] съдът е приел, че не следва да бъде зачетено като осигурителен стаж, тъй като в разчетно-платежните ведомости не е отразена длъжност, нито специалност, а прослуженото време е зачетено в работни дни. Първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че обстоятелството че отработеното време е записано и отчетено в работни дни, а не в календарни, само по себе си навежда на извод, че в този период най-малкото е възможно да не са изпълнявани трудови функции.
Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя това становище на Административен съд Монтана. Непосочването в издадените от работодателя удостоверения на точната длъжност, на която е работил Б. не е основание да не бъде зачетен осигурителният му стаж в [фирма]. В КТ 1951 г. е предвидено трудова дейност да бъде извършена от учащи се, т. е. непосочването на длъжността им не е основание да не бъде зачетен стажът за осигурителен, независимо дали са внасяни или не осигуровки за лицето. Безспорно е по делото, че Б. е заведен в разчетно-платежните ведомости на [фирма], работил е в предприятието, като е посочено „без определена длъжност“. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че в разчетно-платежните ведомости на [фирма] е отразена заплата за 13 работни дни, но тези работни дни следва да се приемат за 21, тъй като броенето се извършва за период, т. е. на календарни, а не на работни дни и по този начин следва да му бъдат зачетени 13-те работни дни, които се равняват на 21 календарни дни. В ССчЕ се посочва, че в периода 09, 1987 г., законът е позволявал ученици при навършване на 16 годишна възраст да могат да работят. Вещото лице е приело в заключението си, че при зачитане на прослуженото време в двете предприятия ( [фирма] и [фирма]) Б. ще има необходимите 27 години, 0 месеца и 2 дни, които са достатъчни, за да придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО. За трудовия стаж, положен през 1999 г. осигурителните правоотношения се регламентират от Дял ІІІ от КТ от 1951 г., като в тази връзка разпоредбата на чл. 149 от този кодекс предвижда, че невнасянето от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. В разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Според разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от КТ 1951 г., държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й. Съгласно чл. 145, ал. 2 от КТ, (Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) По този дял от Кодекса на труда се осигуряват и: д) учащите се във висши и средни учебни заведения през време на производствената им практика - само за трудова злополука. Правилникът за прилагане на КТ 1951 г., Чл. 2, б.“б“ предвижда, че подлежат на задължително осигуряване само за случай на трудова злополука: б) (Изм. - Изв., бр. 47 от 1959 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) учащите се във висши, полувисши, общообразователни, средни специални и професионални учебни заведения през време на производствената си практика преди дипломирането си. В случая обаче не се установява от доказателствата по делото, че стажът на Б. е попадал именно в хипотезата – производствена практика преди дипломирането, т. е. не е ясно приложими ли са цитираните разпоредби на КТ и ППКТ 1951 г.. В заключението на проведената съдебна експертиза, е без значение осигуряван ли е Б. И. Б. или не за спорните периоди от време, цитирайки т. 5 от Общите пояснения по ПКТП (обн.Д.В. бр. 102/1967 г. и отм. с ПМС№75/31.03.1998 г.), вещото лице посочва, че в третото изречение на §9 от раздел „Осигурителни вноски“ на Правилник за прилагане на Дял ІІІ от КТ – 1958 г., е записано, че осигурителните вноски „За установен стаж на работниците и служителите за минало време от тях, не се изискват осигурителни вноски“. В заключението на ССчЕ по задача №6 – като забележка е посочено, че: а) вещото лице счита определено, че представителите на ТП на НОИ Монтана не е следвало да изготвят УП-13 (л. 19 по делото) №5507-11-32/28.09.2015 г. по този начин, а именно като са посочили за месец септември 1987 г. отработени 13 дни, тъй като стажът е следвало да бъде в изслужено календарно време, като по тогава действащия КТ за м. септември 1987 г. лицето има 21 дни осигурителен стаж. В буква б) от същата забележка по задача 6, вещото лице посочва, че според него следва да се зачете трудовият стаж на лицата 16-18 години. В заключение вещото лице счита, че може да бъде зачетен трудовият стаж на Б. И. Б. за спорните периоди в [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], като при това положение той има изискуемият по чл. 69 от КСО осигурителен стаж придобит до 30.12.2015 г. – 27 години, 0 месеци и 02 дни. Касационният състав намира, че следва да бъдат съобразени като обосновани и правилни изводите заключението на вещото лице относно спорните периоди осигурителен стаж на Б. Б. в посочените работодатели.
Предвид изложени съображения, касационният състав намира, че трябва да се отмени решението на Административен съд Монтана, като вместо него се постанови отмяната на процесното решение на директора на ТП на НОИ Монтана, с което са потвърдени разпорежданията на пенсионния орган при ТП на НОИ Монтана и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото съдебно решение.
Водим от изложеното, Върховният административен съд, касационен състав на шесто отделение, РЕШИ: