Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 2133 от 31.03.2017 г. по административно дело № 12231/2016 г. Административен съд – София-град е: 1/ отменил по жалба на Д. С. Н., действащ като родител и законен представител на малолетната Н. Д. Н. решение № 948 от 31.08.2016 г. на директора на [ЮЛ]; 2/ осъдил [ЮЛ] да заплати на Д. С. Н. сумата от 1000 лева разноски по делото.
Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на [ЮЛ], представляван от пълномощника адвокат А. И., с искане за отмяната му като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди правилността на отмененото от съда решение на директора на [ЮЛ]. Претендира се и касационният ответник да бъде осъден да изплати на касатора сторените по делото разноски.
Ответникът по касация Д. С. Н. в качеството му на родител и законен представител на малолетната Н. Д. Н., чрез пълномощника адвокат А. Ц. оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като също заявява претенция за присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалвания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С решение № 948 от 31.08.2016 г. на директора на [ЮЛ], предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, постановено по заявление вх. № 6359 от 23.03.2016 г. за организационно и финансово подпомагане относно пациент Н. Д. Н., [дата на раждане], с диагноза „Детска церебрална парализа-двойна хемипареза. Симптоматична епилепсия. Микроцефалия.“, на основание чл. 3, ал. 1, б. „а“ във връзка с чл. 43, ал. 1, хипотеза втора от ПДОРЦФЛД (Правилник за дейността и организация на работа на [ЮЛ]), е отказано финансово подпомагане за оперативно лечение и рехабилитация в лечебно заведение [наименование] в Р.Т.О е мотивиран с получени по случая доклади от външните експерти проф. Л., проф. Н. Г., акад. Проф. И. М., и д-р К. М., дм, като е посочено, че при пациентката не са изчерпани наличните в България адекватни възможности за оптимизиране на мускулния тонус в долните крайници, поради което не може да бъде подкрепено осъществяването на селективна дорзална ризотомия.
За да отмени оспорения пред него административен акт Софийският градски административен съд е приел, че същият не отговаря на изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото не съдържа фактически и правни основания, в достатъчна степен конкретизирани, от които да се възприеме обективираната в разпоредителната му част воля, а в мотивите му са преписани становищата само на част от външните експерти, без да се коментира становището на друг от тях, който предлага финансиране и провеждане на лечение и рехабилитация в предложеното лечебно заведение. Съдът е приел и, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 34 и чл. 43 от Правилник за дейността и организацията на работа на [ЮЛ]. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено, че делото следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което лица по чл. 28 от Правилника (ПОДРЦФЛД) изготвят доклади, изцяло съобразени с изискванията на чл. 34 от него, като същите следва да бъдат обсъдени и оформени от ОС (Обществения съвет) по реда на чл. 42 и едва тогава да се представят на органа за произнасяне, който, позовавайки се на вътрешното си убеждение и събраните доказателства, мотивирано да издаде съответния административен акт по подаденото заявление. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че първоинстанционният съд не е постановил изричен диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК за изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона въпреки формираната в мотивите на решението му воля за това.
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ПДОРЦФЛД, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.
Решението е и правилно по своя резултат, като не страда от такива пороци, водещи до отмяната му.
Решаващият съдебен състав обосновано и материално законосъобразно е приел, че при издаването на процесния индивидуален административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 34 и чл. 43 от Правилник за дейността и организацията на работа на [ЮЛ]. На основание чл. 34, ал. 1 от ПДОРЦФЛД (в приложимата за казуса редакция на тази норма) външният експерт, който съгласно чл. 28 подпомага дейността на фонда, е длъжен да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад по случая в 14-дневен срок от получаването й. Той е длъжен да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания. Докладът следва да съдържа всички реквизити по чл. 34, ал. 2, т. т. 1–13. При необходимост от нови или допълнителни изследвания и прегледи експертът разполага с възможността по ал. 4 да представи на директора на фонда мотивирано искане за удължаване на срока за изготвяне на доклада.
Представените в административното производство становища не изпълняват задължителните изисквания за съдържанието на доклад по чл. 34 от Правилника. Решението на Обществения съвет от 31.08.2016 г., с което по същество е направено предложение до директора на фонда да откаже търсеното финансово подпомагане за оперативно лечение и рехабилитация, също не отговаря на императивните изисквания, инкорпорирани в чл. 34, ал. 2, т. т. 1-8, а оттам и на чл. 42, ал. 3, т. 1 от ПДОРЦФЛД. В решението на директора на фонда липсва анализ на предпоставките по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Правилника. Компетентният орган не се е произнесъл и не е мотивирал взетото от него решение за отказ за предоставяне на подпомагане съгласно правомощията му по чл. 43 от Правилника. Допуснатите нарушения на цитираните административнопроизводствени правила са съществени, защото са попречили на изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая и на правилното прилагане на материалния закон.
Неправилно приетото от първоинстанционния съд, че процесният акт на директора на [ЮЛ] не е издаден в законоустановената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото не съдържа достатъчно конкретизирани фактически и правни основания, не е от характер, обуславящ отмяната на проверяваното съдебно решение, с оглед изложеното по-горе. В тази връзка следва да се има предвид и това, че административният орган е възприел и обсъдил само тези от становищата на външните експерти, които насочват детето и неговите родители към български лечебни заведения и подкрепят издаването на отказ за организационно и финансово подпомагане на пациента. Органът е игнорирал становището на д-р К. М., който в доклада си коментира и препоръчва хирургично лечение на Н. Н. в болница [наименование] в Турция, като препоръката е дадена въз от д-р О., който е водещ специалист в областта и познава състоянието на детето, което от две години се рехабилитира именно в болница [наименование]. След като е постъпил доклад от един от външните експерти, определени по реда на чл. 28 от ПДОРЦФЛД, в който е изразено положително становище в подкрепа на исканото от законния представител на малолетното дете лечение, административният орган е следвало да обсъди всички експертни становища и да аргументира защо дава превес на докладите, които обосновават постановения отказ по подаденото заявление. Представените медицински документи във връзка със здравословното състояние на детето, както и материалите относно естеството и ефективността на оперативната и физиотерапевтичните процедури, също е трябвало в хода на административното производство да бъдат подложи на преценка.
Изложеното по-горе налага извод, че първоинстанционният съд е постановил правилно по своя резултат съдебно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Допуснатата очевидна фактическа грешка, състояща се в неотразяване в диспозитива на решението на формираната в мотивите към него воля за връщане на делото като преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на проверявания съдебен акт. Поправката на тази грешка по реда на чл. 175 от АПК е изцяло в прерогативите на постановилия решението съд.
При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените по делото разноски се явява неоснователна, а основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1000 лева.
Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2133 от 31.03.2017 г., постановено по административно дело № 12231/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА [ЮЛ], ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. С. Н., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.