Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител Л. П. – служител с юридическо образование против решение № 10064 от 31 юли 2017 год., постановено по адм. дело № 4028/2016 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С обжалваното решение е отменена заповед № 8121К-581 от 22 юни 2016 год. (с втора дата 22 февруари 2016 год.) на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР на В. И. Н., началник на РУ – [населено място] при ОДМВР Пловдив е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ и е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на В. И. Н. направените по делото разноски, в размер на 410, 00 лв. (четиристотин и десет лева).
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната му.
Ответникът – В. И. Н., чрез пълномомщника му адв. Е. Й. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на В. И. Н. срещу заповед № 8121К-581 от 22 юни 2016 год. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Съдът е счел жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Приел е за неоснователно възражението на административния орган, че е налице отпаднал правен интерес, тъй като за периода от 22 февруари 2016 год. до прекратяване на служебното правоотношение на 19 април 2017 год. са настъпили правните последици от оспорване на процесната заповед. За В. И. Н. ще е налице интерес от същата да бъде отменена, тъй като при благоприятно за него решение заповедта ще бъде призната за незаконосъобразна от момента на нейното издаване. При разглеждане спора по същество, решаващият съдебен състав е установил нейната незаконосъобразност като издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, поради което я е отменил. Решението е правилно.
Тричленният състав на Върховния административен съд е установил относимите фактически обстоятелства във връзка с издаването на заповед № 8121К-581 от 22 юни 2016 год. на министъра на вътрешните работи. Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, изброените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания, се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР законодателят е посочил, че дисциплинарно нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Законосъобразен е изводът на инстанцията по същество за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на В. И. Н., началник на РУ – [населено място] при ОДМВР Пловдив, след изтичане на нормативно установения двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Правилно е приел, че двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от 12 ноември 2015 год., тъй като на тази дата министърът на вътрешните работи е получил справка № 8121р-39753 от 10 ноември 2015 год., по описа на дирекция „Инспекторат“ със събраните данни от извършените нарушения от служителя. Въз основа на нея компетентният орган е издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на В. И. Н. – на 22 юни 2016 год., т. е след изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл на 12 януари 2016 год., а дори и да се приеме, че напечатаната, в левия ъгъл на заповедта, дата – 22 февруари 2016 год., то пак е издадена извън двумесечния срок. Ето защо, в тази насока мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени изцяло. Срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР има преклузивен характер и с изтичането му се прекратява възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение от кръга на изброените чл. 197, ал. 1 от ЗМВР. Следователно предприетите действия по издаване на обжалваната заповед се явяват в нарушение на императива на закона.
Предвид изложеното по-горе, настоящият петчленен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. (четиристотин лева), Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да ги заплати на В. И. Н..
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10064 от 31 юли 2017 год., постановено по адм. дело № 4028/2016 год., по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В. И. Н. сумата от 400, 00 лв. (четиристотин лева) разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.