О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

Гр.София, 20.03.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през месец март две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3657 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ш. и С. П. Ш. срещу решение №.146/29.06.18 по г. д.№.142/18 Окръжен съд Кюстендил - с което е потвърдено решение №.68/14.02.18 по г. д.№.1665/17 на РС Кюстендил за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД като неоснователен.

Ответните страни В. Г. Ш. и Г. С. Ш. не вземат становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че основанието на чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД е налице, когато към момента на постигане на съгласието предметът на сделката е фактически или правно невъзможен. Като се е позовал на постановките на ТР №.3/28.06.2017 по тълк. д.№.3/14 на ОСГК на ВКС, въззивният съд е изяснил, че фактическа невъзможност има, когато предметът не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед развитието на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и когато е...