О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№65 гр. София, 20.03.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия В. М ч. гр. д. № 411 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю. Б. П. от [населено място], общ. С., чрез пълномощника адв. Р. И., срещу определение № 3549 от 15.11.2018г. постановено по ч. гр. д. № 5214/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.03.2018г. постановено по гр. д. № 13246/2017г. на Софийски градски съд за връщане на исковата й молба в частта по иска за установяване на право на задържане.

Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно. Признава, че обикновено правото на задържане се упражнява с възражение на ответника по заведен срещу него процес, но това не означава, че добросъвестният владелец е лишен от възможността да предяви иска си за подобрения като главен и заедно с него искът за право на задържане, като акцесорен. Такъв интерес е налице когато владелецът е лишен от възможността да се брани като ответник във висящо производство, какъвто е настоящия случай - правото на собственост е било предмет на иск за делба, в който ищцата не е участвала, а става страна направо по изпълнителното дело за въвод.

За допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: когато добросъвестен владелец, не е...