№140

София, 19.03.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 4470 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Й. С. чрез пълномощника му адвокат П. С. против решение № 219 от 16.08.2018 г., постановено по гр. д. № 7 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-В. Т, с което е потвърдено решение № 435 от 10.11.2017 г. по гр. д. № 925/2016 г. на Окръжен съд-В. Т за отхвърляне на предявения от А. Й. С. против [община] иск за признаване собствеността на ищеца на основание придобивна давност по отношение на имот № ** с площ от * дка и имот № ** с площ от * дка в землището на [населено място] заедно с постройките върху тях.

[община] е подала чрез пълномощника си адвокат Н. М. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено, че ищецът е влязъл в процесните имоти въз основа на договор за наем от 29.05.2002 г., с наемодател ПК Вибробетон 99, с. Росен. По твърдението, че договорът за наем е...