О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1634

София, 03.04.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 2779 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2335 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 4899/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 163080 от 29.07.2020г. по гр. д. № 22198/2018г. на Софийски районен съд. С него е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А. В. Д., че С. Д. Г. е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен на 06.12.1996г. с нотариален акт №50, т.LLХХХІІ, дело №26089/1996г. на нотариус Р., на следния недвижим имот: МАЗЕ, с площ от 3,19 кв. м., находящо се на партера на сграда в [населено място], [улица], при съседи: мазе № 25, коридор, мазе № 23, гараж № 14 и гараж № 15. Осъден е А. В. Д. да предаде на С. Д. Г. владението на гореописаното мазе.

Касационната жалба е подадена от ответника А. В. Д. чрез адвокат Д. К.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правния въпрос: Допустимо ли е да се приеме, че ищецът не притежава друго складово помещение в сградата, без по делото да е проведено пълно и главно доказване чрез ангажиране изготвянето на експертиза, която да установи по архитектурния проект на сградата принадлежността на процесното мазе № 24, както и дали по този архитектурен проект към собствения на...