О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1679

гр. София, 03.04. 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№4152 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. против решение № 83/13.05.2024 г., постановено по гр. д.№ 51/2024 г. от състав на АС – Пловдив.

Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмени отговори.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.124 ГПК, евентуален иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК са неоснователни, а иска за отмяна на постановления за възлагане на недвижим имот е недопустим.

Съдът е приел, че вземането е цедирано на 19.12.2019 г., т. е. след издаване на двете постановления на 20.11.2019 г., а молбата е представена на 18.05.2020 г. - след влизането им в сила на 07.04.2020 г. и 10.04.2020 г., поради което съдебният изпълнител, съобразявайки се със субективните предели на изпълнителния лист, е възложил имотите на участвалия в наддаването и обявен за купувач взискател. Обстоятелството, че между цедента и цесионера за носител на вземането се счита цесионерът, не опорочава възлагането, като въпросът как ще бъдат уредени отношенията между тях по повод на възложените на цедента имоти е ирелевантен по настоящето дело. От изложеното съдът е направил извода, че процесните имоти не са възложени на привиден кредитор по смисъла на приетото в т. 1 от ТР от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2017 г. на ОСГТК, поради което предявеният иск за недействителност на процесните постановления за възлагане е отхвърлен като неоснователен.

За неоснователен е приет и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за недействителност на постановленията за възлагане поради неплащане на цената. Съдът е посочил, че осоченото основание ще е налице в случаите, когато в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението обявеният за купувач взискател не внесе сумата, необходима за изплащане съразмерните части на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели (чл. 495ГПК). В този случай разпределението предхожда постановлението за възлагане, като едва след неговото стабилизиране възниква задължение за купувача - кредитор задължението за внасяне на цената. От представените по делото и влезли в сила постановления за разпределение от 18.09.2015 г. (л. 42 и л. 44) е видно, че обявеният за купувач взискател няма задължение за внасяне на суми за изплащане частите на другите взискатели, тъй като се ползва с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, от което е и прието, че в настоящия случай не е налице основанието по чл. 496, ал. 3 ГПК за обявяване на извършената публична продан за недействителна.

Прието е, че атакуваните постановления за възлагане не страдат от посочените пороци за недействителност, същите са породили присъщия им вещнопрехвърлителен ефект, поради което претенцията на ищците, че са собственици на процесните имоти правилно е отхвърлена като неоснователна.

Съдът е приел, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в частта, в която се е произнесъл по същество по предявения иск за отмяна на постановленията за възлагане, тъй като съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК конститутивните искове са допустими само в предвидените в закона случаи, а националното законодателство не урежда подобен иск. Отмяната на постановлението за възлагане е правна последица на уважаване на жалбата по чл. 435, ал. 3 ГПК, докато при иск за недействителност на публичната продан съдът само я прогласява за такава, без да я отменя.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, но не се сочи наличие на противоречие с практика на ВКС по конкретни въпроси и не се обосновава наличието на очевидна неправилност.

Към момента на публичната продан привидният кредитор-взискател по изпълнението няма изпълняемо право и в рамките на спор за собственост /по арг. на чл.483 ГПК/ длъжникът-собственик може да оспорва законосъобразността на публичната продан, поддържайки че постановлението за възлагане, макар и необжалвано и влязло в сила, няма вещнопрехвърлителен ефект и купувачът от публичната продан не може да придобие правото на собственост, защото собственикът на имота е нямал качеството на длъжник по проведеното принудително изпълнение. Прехвърлянето, извършено от съдебния изпълнител в полза на привидния кредитор, е лишено от правно основание, вследствие на което е недействително /арг. чл.55 ЗЗД/. Това е тълкуването, дадено с ТР 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС и е съобразено от въззивния съд при постановяване на решението. Това тълкуване дава отговор и на поставените от касатора правни въпроси относно момента на притежаване на качеството на взискател, като съобразяването от страна на съда с това тълкуване от една страна, както и наличието на задължителна съдебна практика по тези въпроси от друга страна, води до липсата на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Първия поставен правен въпрос не е от значение за решаващите изводи на съда относно неоснователността на обуславящите искове и не може да доведе до извод за наличие на касационно основание по допустимостта на обжалването.

В полза на „П.“АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, за настоящата инстанция.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83/13.05.2024 г., постановено по гр. д.№ 51/2024 г. от състав на АС – Пловдив.

ОСЪЖДА И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. да заплатят по 50 /петдесет/ лева всеки един от тях на „П.“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.