Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 608 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1594 по описа за 2015 г. на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив). С него е отхвърлен предявеният иск от [фирма] срещу Агенция „Митници“ за заплащане на обезщетение за претърпени от това дружество имуществени вреди в размер на 74870, 36 лв., представляващи левовата равностойност на неправомерно иззети и унищожени цигари на основание Наказателно постановление № 330 от 29.11.2010 г., издадено от началника на М. П, обжалвано и отменено с Решение № 872 от 05.04.2013 г., постановено по нахд № 8750 по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС) за 2012 г., ведно с лихвата в размер на 22976, 91 лв. Наред с това [фирма] е осъдено да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 3465, 41 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, поради което неправилно приел, че [фирма] не е собственик на процесните цигари. Обръща се внимание на това, че собствеността е придобита въз основа на търговска продажба и е налице извънсъдебно признание от страна на ответника. Оспорва се също така направения от съда извод, че вредата е причинена от Заповед № РД-15-527 от 03.07.2012 г., издадена от началника на М.П.П, според касатора, е вътрешноведомствен акт, издаден в противоречие с Наредба № 7 от 02.09.2010 г., тъй като урежда случай на унищожаване на отнети стоки в полза на държавата. В случая такива няма, доколкото наказателното постановление е отменено. По изложените съображения моли отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – Агенция „Митници“ оспорва жалбата в представено по делото писмено възражение. В съдебното заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име я оспорва, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение.

Установено е от първоинстанционния съд, че с Наказателно постановление № 330 от 29.11.2010 г., издадено от началник Митница - Пловдив, на основание чл. 108а, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), е наложена имуществена санкция в размер на 50000, 00 лв. на [фирма] за извършено нарушение на чл. 108а, ал. 1 ЗАДС, както и на основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 124а, ал. 1, във вр. с чл. 108а, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението – акцизни стоки общо 18360 броя кутии цигари и общо 464 броя пакета – 11, 600 кг. тютюн за пушене. Наред с това едноличният търговец е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговски обект – склад за търговия, находящ се в [населено място], [улица], склад № [номер]. По оспорването на едноличния търговец, с Решение № 2239 от 11.11.2011 г., постановено по нахд № 495 по описа на ПРС за 2011 г., наказателното постановление е потвърдено. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 636 от 14.03.2012 г., постановено по канд № 66 по описа за 2012 г. на АС - Пловдив.

С Присъда № 162 от 11.04.2012 г., постановена по нохд № 400/2012 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 27.04.2012 г., по обвинението на счетоводителя на едноличния търговец – В. К. за престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), последната била призната за виновна по повдигнатите й обвинения, като на основание чл. 78а НК й било наложено административно наказание – глоба в размер на 2000, 00 лв. В хода на съдебното следствие се установило, че договорът за наем от 01.07.2010 г. на склад № 97, находящ се в [населено място], [улица], не е бил подписан от А. М.. Този договор бил представен от К. пред представител на [фирма] и по този начин последната наела обекта от името на едноличния търговец, без М. да е знаела за това. Последната не е имала представа също така за развиваната от нейно име търговска дейност.

Въз основа на осъдителния съдебен акт в АС - Пловдив е било внесено искане от окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив за възобновяване на административнонаказателното производство, на основание чл. 70, б. ”в” от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН). С Решение № 2729 от 14.12.2012 г., постановено от АС – Пловдив било възобновено административнонаказателното производство по влязлото в сила Наказателно постановление № 330 от 29.11.2010 г., отменени били решенията на ПРС и АС – Пловдив, постановени при първоначалното разглеждане на делото и то било върнато за ново разглеждане от ПРС. С Решение № 872 от 05.04.2013 г., постановено по нахд № 8750/2012 г. Наказателно постановление № 330 от 29.11.2010 г. било отменено. Влязло е в сила като необжалвано на 08.05.2013 г.

Стоките, предмет на нарушението, били иззети при извършената проверка с Опис за иззети стоки № 3580 от 08.07.2010 г. - неразделна част от Протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 3580/08.07.2010 г. Предадени са със Складова разписка № 198/12.07.2010 г. и се съхранявали в склад на М. П.

След постановяване на цитираните по – горе решения на ПРС и на АС – Пловдив и преди искането за възобновяване е издадена Заповед № РД-15-527 от 03.07.2012 г. на началника на Митница - Пловдив, с която е наредено унищожаването на отнетите акцизни стоки, сред които и процесните цигари и тютюн, видно от Приложение № 1 към заповедта. Унищожаването е извършено на 05.07.2012 г., видно от Протокол за унищожаване на акцизни стоки със същия номер и дата, тоест повече от пет месеца преди постановяване на Решение № 2729 от 14.12.2012 г. на АС – Пловдив за възобновяване на административнонаказателното производство.

Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим, а по същество - неоснователен. Изложил е съображения, че е налице първата предпоставка на състава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) - наказателно постановление, чиято незаконосъобразност е установена по съответния ред. Приел е, че по делото не било установено, че ищецът е собственик на унищожените акцизни стоки, но е отчел, че по този въпрос не е формиран спор между страните, видно от отговора на исковата молба, депозиран на 23.02.2015 г. пред ПОС. Изложил е съображения, че в хода на производството не били ангажирани доказателства, че ищцовото дружество е претърпяло вреди, които да са накърнили неговата имуществена сфера и които да се намират в причинноследствена връзка с отмененото наказателно постановление. Приел е, че унищожаването на акцизните стоки е станало не въз основа на отмененото наказателно постановление, с което стоките се отнемат в полза на държавата, а въз основа на Заповед № РД-15-527 от 03.07.2012 г., издадена от началника на Митница - Пловдив, с която е наредено унищожаването на отнетите акцизни стоки, сред които и процесните цигари и тютюн, видно от Приложение № 1 към заповедта. Взел е предвид и това, че тази заповед не е обжалвана, нито се твърди нейната отмяна по надлежен ред като незаконосъобразна. На следващо място е посочил, че тя е издадена при влязло в сила наказателно постановление в изпълнение на процедурата по Наредба № 7 от 02.09.2010 г., предвид което не би могло да се твърди незаконосъобразност на предприетите фактически действия по унищожаване на стоките. Последните били предприети въз основа на надлежно издадена заповед на Началника на Митница - Пловдив след влизане в сила на наказателното постановление. В този смисъл е посочил, че било недопустимо при това фактическо положение да се презюмира каквато и да било отговорност на администрацията, обоснована от последващата отмяна на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът е направил извод, че по делото не били представени доказателства, че [фирма] е претърпяло вреди, като недоказана е останала пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между наказателното постановление и твърдения от дружеството вредоносен резултат. Отделно е изразил становище, че не са налице и незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, които инцидентно да бъдат установени. С тези мотиви е отхвърлил иска. Предвид изхода на спора е осъдил [фирма] да заплати на Агенция «Митници» юрисконсултско възнаграждение в размер на 3465, 41 лв. Решението е валидно, но недопустимо.

Административен съд - Пловдив е бил сезиран с предявени от настоящия касационен жалбоподател искове срещу Агенция „Митници“ за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени от това дружество имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на Агенция „Митници“ в размер на 74870, 36 лв., представляващи левовата равностойност на неправомерно иззети и унищожени цигари, описани в исковата молба и за осъждането му за заплащане на лихвата върху тази сума за периода 29.12.2011 г. до 29.12.2014 г. в размер на 22976, 91 лв., както и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на предявяване на иска – 29.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

Предвид така формулираната искова претенция, според настоящия състав първоинстанционният съд е разгледал непредявен от [фирма] иск в хипотезата на чл. 204, ал. 1 АПК. Както се посочи, в решението е прието, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наказателно постановление, чиято незаконосъобразност е установена по съответния ред. Съдът не е съобразил, че предявеният от [фирма] иск не се основава на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, а на твърдени незаконосъобразни действия на служители на Агенция „Митници“, което е видно от обстоятелствената част на исковата молба (вж. стр. трета, последен абзац). [фирма] претендира осъждането на Агенция „Митници“ да му заплати търсеното обезщетение за причинените му имуществени вреди от „…незаконосъобразни действия на служители на Агенция „Митници“, следствие на които били отнети и унищожени описаните там цигари.

Искът е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК и предвид липсата на конкретизация досежно твърдените незаконосъобразни действия, от които се претендира да са настъпили вредите, първоинстанционният съд е следвало в изпълнение на задължението си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (Г. П. К.), във вр. с чл. 144 АПК, да остави без движение исковата молба и да даде на ищеца указания в тази насока. Едва след изпълнение на това указание и ясно дефиниране на действията, за които се твърди, че са незаконосъобразни, респективно станали причина за настъпване на твърдените имуществени вреди, съдът е следвало да пристъпи към последващи процесуални действия по разглеждането му и разрешаване на повдигнатия пред него спор.

Доколкото съдът не е констатирал тази нередовност на исковата молба и се е произнесъл по непредявен от [фирма] иск, решението предмет на контрол се явява недопустимо постановено. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. По тази причина то подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Делото следва да бъде върнато на друг състав от АС – Пловдив за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск. На първо място съдът следва да даде указания до [фирма] относно необходимостта от отстраняване на нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на конкретизация досежно правопораждащите отговорността на ответника факти – твърдените незаконосъобразни действия на служителите на Агенция „Митници“. Съдът следва да съобрази, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на ГПК, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК. В тази връзка съдът следва да укаже на [фирма] да отстрани съществуващата в исковата молба неяснота като изясни дали твърди, че настъпването на претендираните имуществени вреди е свързано с наведеното твърдение в исковата молба за отправяне до Агенция „Митници“ на покана за връщане на отнетите цигари и представените доказателства в тази насока.

По причина резултата от касационното оспорване при извършената проверка по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по релевираните касационни основания.

По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. При това съдът следва да има предвид, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК (Г. П. К.).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 608 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1594 по описа за 2015 г. на Административен съд – Пловдив и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.