Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. В., от [населено място], чрез нейния пълномощник срещу решение №99/02.03.2017 г. по адм. д .№ 645/2016 г. на Административен съд Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-главният архитект на община Т. счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката срещу отказ изх. № ТС-02-6727/16.11.2016 г. на главния архитект на община Т. за издаване на виза за проектиране на РУП по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 2 ЗУТ.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на доказателства, удостоверяващи собствеността на жалбоподателката върху имота, за да се приеме качеството й на възложител.

Решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени процесуални норми:

На първо място, съдът не е изяснил каква е точната претенция на жалбоподателка за вида на търсената виза. Видно от заявлението, искането е за виза за проектиране по точка А и Б от заявлението за проектиране на РУП по чл. 36 и чл. 113 ЗУТ. В самата първоинстанционна жалба се твърди, че за изработване на РУП се изисква виза проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ като извадка от действащия ПУП за по-нататъшно процедиране. Посочените точки А и Б от заявлението са индиция за искане в тази насока. Следва да се прецени и кои предпоставки са целени по чл. 140 ЗУТ с предявената жалба, тъй като представената и пред първата и пред касационната инстанция заверена от...