Производството е образувано по касционна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.В. Т, срещу решение №396 от 13.12.2016 г., постановено по адм. д.№324/2016 г. по описа на АС В. Т, в частта с която РА №151300325 от 21.05.2013 г. е отменен като незаконосъобразен относно отказано право на данъчен кредит в размер над 8269.72 лв. и съответните лихви, както и в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък общо в размер над 3675.13 лв. и лихви в това число и за авансови вноски. Съдебният акт е оспорен и в частта за разноските. Твърденията на касатора са, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в необоснованост и неправилност на решението. При постановяването му били допуснати съществени нарушения на материално правните норми и на съдопроизводствените правила.

Некореспондират според касатора, с фактите и обстоятелствата по делото направените от съда изводи относно реалност на доставките и съответно възникването на правото на данъчен кредит. Погрешната преценка на доказателствата се е отразила на формираното вътрешно убеждение на първоинсанционния състав.

Неправилно било прието в решението, че не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като за процесните периоди не са констатирани нарушения при воденето на счетоводната отчетност. Констатациите на органите по приходите и на вещото лице назначено в съдебната фаза установяват достатъчно факти, които опровергават тези изводи направени от съда.

Възразява се и срещу преценката на първоинстанционния съд относно реалното извършване на доставките, като се сочи на липса на конкретни доказателства във връзка с предаването на стоките.

Неправилни, според касатора са изводите на съда и по отношение на увеличаването на финансовия резултат на [фирма] за 2008 г. на основание чл. 78 от ЗКПО, като не са изложени мотиви по отношение на определения размер на дължимите лихвите за 2007 и 2008 г. върху...