Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. К срещу Решение № 1877 от 19. 10. 2016 г., постановено по административно дело № 1687/ 2016 г. на Административен съд - гр. П.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилна констатацията на съда относно това, че сградите, находящи се в ПИ [номер] са с различни идентификатори от тези, посочени в обжалваната заповед. Твърди, че в представените по делото скици са посочени старите идентификатори на имотите.

Счита, че по отношение на това дали процесните сгради са групов паметник на културата по делото са събрани достатъчно доказателства, като посочва документи които изясняват този въпрос. М. за отмяна на обжалваното решение и да се остави в сила обжалваната Заповед № 432 от 08. 04. 2015 г. като правилна и законосъобразна.

Касационният жалбоподател: Кмета на О. К в съдебно заседание, чрез адвокат Т. поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи. Претендира и разноски по делото.

О. [] в съдебно заседание, чрез адвокат Д., моли да се остави без уважение касационната жалба. Намира за правилно приетото от АС - Пловдив, че в обжалваната заповед не са описани точно сградите, за които е относима заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН). Подробни доводи са развити в представения по делото отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд– състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което...