Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], област Я., подадена чрез адв. М. Я., против решение № 76 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 57/2016 г. на Административен съд – Ямбол. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за неоснователност на претенцията. Моли да бъде отменено решението. Претендира заплащането на разноски.

Ответникът – ДФЗ-РА-София, редовно призована, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея доводи. Първоинстанционният съд е мотивирал извод за неоснователност на иска, като се е позовал на това, че първоначалният отказ за финансиране е бил отменен от АС – Ямбол с решение № 105/05.12.2014 г. по адм. д. № 137/2014 г. и преписката е върната на административния орган. По делото е представена заповед № 03-РД/1452/09.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с която отново е отказано финансиране. Съдът не е изяснил дали тази втора заповед е влязла в сила. Само при изяснени правнорелевантни факти би била обоснована тезата на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Производството пред съда е образувано по образувано по искова молба на [фирма] от [населено място] против Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, [населено място], с която се иска да му бъде присъдено обезщетение по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК в размер 643 803, 00 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Като основание на претенцията се сочи незаконосъобразен акт, в резултат на...