Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от С. Л. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. С., против решение № 2196 от 01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11987/2015 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 812100-9719 от 05.08.2014 г., издадено от директора на дирекция "Координация и информационно аналитична дейност" - МВР (ДКИАД), в частта, с която е постановен отказ да се иска коригиране на неточно вписване и заличаване на издирван автомобил в Шенгенската информационна система (ШИС) и е оставено без разглеждане като недопустимо искането автомобилът да бъде предаден на жалбоподателя (тази част от решението е предмет на касационната жалба), както и е прекратено производството по отношение министъра на вътрешните работи и директора на дирекция "Анализ и политики" (ДАП) на МВР, в тази част решението, имащо характер на определение, е предмет на частната жалба.
В касационната и частна жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и инкорпорираното в същото прекратително определение, поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния и процесуален закон отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби.
Ответникът - директорът на Дирекция "Координация и административно обслужване", представляван от юрисконсулт Т., изразява становище за неоснователност на жалбите.
Ответникът - директорът на Дирекция "Анализ и политики" - МВР не изразява становище по касационната и частна жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и съдът е следвало да прогласи неговата нищожност. Пледира за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се обяви нищожността на акта. Изложени са подробни мотиви.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, съответно по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която съответния съдебен акт е неблагоприятен. По касационната жалба, съдът приема следното:
Настоящият касационен жалбоподател е сезирал Административен съд - София-град с жалба, в която е посочил, че оспорва решение от 05.08.2014 г, постановено по негово искане (наречено жалба) с вх. № ж-3307 от 27.05.2014 г., адресирано до министъра на вътрешните работи. Първоначалната жалба е двукратно уточнявана с писмени молби - първата от 15.01.2016 г., в отговор на разпореждане на съда от 21.12.2015 г., като в уточнението изрично е посочено, че се обжалва решение № 812100-9719 от 05.08.2014 г. на директора на Дирекция "Координация и информационно-аналичична дейност" (ДКИАД), а във втората молба от 19.01.2016 г., в отговор на разпореждане на съда от 18.01.2016 г. са развити доводи за незаконосъобразността на произнасянето от страна на МВР. Предметът на жалбата е уточнен и в открито с. з. на 02.03.2016 г., като е посочено, че предмет на оспорване са частите от решението на директора на ДКИАД, касаещи отказ да се отправи сигнал от страна на МВР по реда на чл. 106, ал. 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (КПСШ) и отказ да бъде освободен, цитирания в първоначалното искане, лек автомобил и същия да бъде предаден на жалбоподателя.
С оглед така уточнената жалба, съдът е приел, че предмет на съдебен контрол е решение № 812100-9719 от 05.08.2014 г., издадено от директора на ДКИАД, в двете му посочени части.
(Следва да се спомене, че първият диспозитив в оспореното решение на директора на ДКИАД, касае произнасяне по съдържащия се в искане вх. № ж-3307/27.05.2014 г. сигнал относно незаконосъобразна практика на компетентните ограни в МВР - бюро "СИРЕНЕ" при Дирекция "Международно оперативно сътрудничество (ДМОС) - МВР, по отношение отразяването на сигнали в Шенгенската информационна система, като в тази част решението е взето в производство по чл. 107 и сл. от АПК и има характер на решение по смисъла на чл. 123 от АПК, което на основание чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване. Жалбата дори и да бе насочена и срещу тази част на решението би била недопустима.)
За да се произнесе по предмета на спора, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че производството е започнало по подаденото искане (жалба) от адв. М. С., като пълномощник на С. Л. М., до министъра на вътрешните работи, в която е посочено, че ДМОС - бюро "СИРЕНЕ" неправилно е приел в писмо № А-20595 от 30.08.2013 г. до Окръжна прокуратура - Ямбол, че италианските полицейски власти са отправили молба за правна помощ относно въведения сигнал в ШИС за автомобил рег. № С.. В постъпилото писмо липсва такъв текст, преводът от английски език е неточен, съответно съобщението няма характер на искане по смисъла на чл. 69а, ал. 8 от Закон за Министреството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.). Жалбоподателят е поискал да се издаде разпореждане автомобилът с български регистрационни табели СА 1408СН, който доброволно е предаден, да бъде освободен и върнат на собственика, както и да се отправи сигнал по реда на чл. 106, ал. 2 от КПСШ за заличаване на автомобила от списъка на издирваните автомобили в ШИС, тъй като не е откраднат, присвоен или изгубен.
Съдът е установил, че с писма, с цитирани номера, са събрани доказателства по адм. преписка, като е изготвено становище до министъра на вътрешните работи от директорите на Дирекция "Инспекторат" и на дирекция "Правно-нормативно обслужване". Оспореният акт е издаден от директора на ДКИАД.
Съдът е установил, че процесния автомобил е бил предоставен от собственика С. М., в сектор ПП на ОДМВР - Ямбол, тъй като е предмет на международно издирване по Шенген идентификатор IT ALCS 15PBMVWQ0000 02 с дата 11.11.2011 г. като доказателство по наказателно производство и е предаден с протокол по реда на чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР отм. С писмо от 29.08.2013 г. Бюро "СИРЕНЕ" - ДМОС е уведомил италианските власти - Бюро "СИРЕНЕ" Италия, за изземването на автомобила, като ги е уведомил че в 30-дневен срок могат да изпратят молба за правна помощ или потвърждение на сигнала, съдържащо искане за връщане на автомобила в Италия. Италианските власти са отговорили в срок, с писмо от 30.08. 2013 г., което е прието, че същото съдържа искане за предаване на автомобила в Италия. С постановление на ОП-Ямбол от 27.09.2013 е постановено автомобилът да бъде предаден на италианските полицейски власти или надлежно упълномощено лице, като същото е изпратено за изпълнение на ОДМВР - Ямбол, както и е разпоредено ДМОС да уведоми властите в Италия. Постановлението е потвърдено от АП-Бургас. П. тези данни, с оспорения акт е прието, че искането за освобождаване на автомобила от органите на МВР е недопустимо и същото е оставено без разглеждане, тъй като компетентен да се произнесе по него е съответният прокурор. Само прокурор със свое постановеление може да освободи автомобила, на основание чл. 84 от ЗМВР. По отношение искането за заличаване на автомобила от списъка на издирвани автомобили в ШИС, чрез изготвяне на сигнал по реда на чл. 106, ал. 2 от КПСШ е прието, че не са налице предпоставките на чл. 49, параграф 3 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. за ШИС II, липсват доказателства за данни, различни от въведените в сигнала, поради което е оставено без уважение като неоснователно.
При така установените факти, съдът е приел, че подадената жалба е неоснователна. Отхвърлил е възражението за нищожност на издадения акт, като е посочил, че издателят на акта е компетентен на основание чл. 80, т. 17 от Правилник за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР), в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 67/2015 г. След изменението на ПУДМВР с ДВ, бр. 67/2015 г. ДКИАД е закрита, като правомощията на закритата дирекция са предоставени на Дирекция "КАО", поради което е прекратил производството по отношение конституираните министър на вътрешните работи и директора на дирекция "АП".
Съдът е приел, че актът е издаден в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че правилно е оставено без разглеждане искането за връщане на автомобила, тъй като не е в компетентността на сезирания орган. Приел е за неоснователно и искането за изготвяне на сигнал за заличаване на автомобила от ШИС, тъй като не е доказано наличието на предпоставките по чл. 49, параграф 3 от Решение 2007/533/ПВР. Не са установени данни въведената в ШИС информация да е неточна, невярна или неправомерно въведена.
По тези съображения е отхвърлил жалбата против акта в двете му оспорвани части, както и е прекратил производството по отношение министъра на вътрешните работи и директора на Дирекция "АП" - МВР.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно.
При правилно установени факти по спора, съдът е постановил необосновано с оглед доказатествата решение и в противоречие с материалния закон.
Не могат да бъдат споделени изводите на съда за постановяване от директора на ДКИАД на валиден акт.
Както правилно е установено, производството е започнало по искане, с което е сезиран министъра на вътрешните работи. Видно от резолюция върху искането преписката е била разпределена на две дирекции за събиране на доказателства и изготвяне на становище - Дирекция "Инспекторат" и Дирекция "Правно-нормативна дейност", съществуващи в структурата на министерството, с правомощия, уредени съответно в чл. 150а, редакция от ДВ, бр. 91/2008 г. и чл. 150г, редакция от ДВ бр. 5/2010 г. от Правилник за прилагане на Закон за МВР отм. , действащ към момента на подаване на искането. След събиране на доказателства е изготвено съвместно становище от двамата директори на посочените дирекции, което е адресирано до министъра на вътрешните работи. В становището е посочено, че установеното от проверката по сигнала следва да бъде обективирано в решение на министъра на вътрешните работи, като е предложен проект на решение, също така е посочено, че Дирекция "Кординация и информационно-аналитична дейност" следва да връчи решението на заявителя по реда на АПК, като приложи обратна разписка. В становището са цитирани норми от АПК, касаещи разглеждането и произнасянето по сигнали, по смисъла на глава осма от АПК.
Върху цитираното становище е поставена резолюция от 23.07.2014 г. на главния секретар на МВР, само с подпис и дата, както и резолюция без дата - "Да" от министъра на вътрешните работи. Следва да се приеме, че становището за изготвяне на решение от името на министъра е било съгласувано и одобрено. На стр. 48 от делото е представена, само една страница - последната от проект на решение, съдържаща диспозитивната му част, като е видно, че същото е следвало да бъде издадено от министъра на вътрешните работи. Предложеният проект на решение не е подписан, като вместо това е издаден оспорения акт от 05.08.2014 г., подписан от директора на ДКИАД -МВР.
При тези данни не може да се приеме, че актът е издаден от компетентен орган. Липсват доказателства за надлежно делегиране на права от страна на министъра на вътрешните работи на директора на ДКИАД. На дирекцията е съгласувано да се възложи само съобщаването на изготвено решение от министъра на вътрешните работи. Дейността на органите, работили по преписката и изготвили съгласуваното становище е само дейност на помощни органи на министъра на вътрешните работи. Възлагането на директора на ДКИАД на съобщаването на акт, издаден от министъра, не може да бъде прието за делегиране на право за издаването на самия акт.
Не може да се приеме изводът на АССГ, че директора на ДКИАД е компетентен да се произнесе на основание нормата на чл. 80, т. 17 от ПУДМВР отм. , Както в нормата на чл. 150, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР, ДВ, бр. 79/2013 г. (отм.), действащ към момента на подаване на искането, така и в нормата на чл. 80, т. 17 от ПУДМВР, редакцията от ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., действащ към момента на издаване на акта, е разписано правомощие на ДКИАД да изисква информация и становища по постъпили сигнали, предложения и заявления и да изготвя отговори от името на ръководството на МВР. В случая постановеното решение, в оспорените две части не е изготвено от името на министъра на вътрешните работи, а от името на директора на дирекцията, т. е. от орган без възложено от нормативен акт правомощие, без компетентност, както и при липса на делегирани права, поради което е нищожно.
Дори и да се приеме, че директорът на ДКИАД е имал право да отговори вместо министъра на вътрешните работи, то в частта, с която искането е оставено без разглеждане, по съображения за липса на компетентност на органите на МВР да разпоредят връщане на автомобила, решението също е нищожно, като произнесено при липса на компетентност. След като директора на ДКИАД е приел, че искането не е отправено до компетентния орган, то същият не е следвало да се произнася по същество по него като го остави без разглеждане, а е следвало да го изпрати на компетентния орган.
Мотивите, че към момента на издаването на оспорения акт, органите на МВР не са компетентни да разгледат и разрешат искането за връщане на автомобила следва да бъдат споделени. Съгласно нормата на чл. 69а, ал. 1 от ЗМВР отм. , действаща към момента на подаване на искането, съответно в чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, в действащата към момента на издаване на акта, редакция от ДВ, бр. 53 от 22.07.2014 г., ако в срок от 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 5 -дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването й.
Нормата на чл. 84, ал. 8 е обявена за противоконституционна, в частта "5 - дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта", много по-късно - с решение № 4 от 16.03.2017 г. по к. д. № 16/2016 г. на Конституционния съд на Р. Б, ДВ бр. 26/2017 г., но същото действа занапред, като актът, обявен за неконституционен не се прилага - чл. 22, ал. 2 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД). Към момента на произнасяне на административния орган нормата е действаща и правилно е прието, че искането е следвало да бъде отправено към съответната окръжна прокуратура. Директорът на ДКИАД, не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 от АПК, съгласно който когато органът, започнал производството установи, че не е компетентен и друг орган следва да издаде акта, той му изпраща незабавно преписката, като уведоми този, по чията инициатива е започнало производството. Същото задължение следва да бъде изпълнено и ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи. В този случай, органът, в който е внесено искането образува производство по въпросите, които са от негова компетентност, а по другите въпроси уведомява заявителя, че следва да сезира съответния орган, като в тези случаи също се прилага ал. 3 на чл. 31 от АПК.
В настоящия случай, производството е следвало да бъде образувано по отношение въпросите от компетентността на МВР, касаещи сигнала за неправилна практика по въвеждането на информация по сигнали в ШИС, а по отношение искането за връщане на автомобила е следвало да бъде изпратено на компетентния орган. Без право да го разгледа, директорът на ДКИАД се е произнесъл по него, като го е оставил без разглеждане.
Оспореният акт е нищожен и в частта, с която е отхвърлено искането за изготвяне на сигнал, по реда на чл. 106, ал. 2 от КПШИС.
С въвеждането на 09.04.2013 г. в експлоатация на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), създаването, експлоатирането, контрола и финансирането на същата се регламентира от Регламент (ЕО) № 1987/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. (Регламента) и от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г.(Решението.) Съгласно чл. 7 от Регламента, всяка от държавите-членки определят орган, който носи отговорност за националната ШИС (НШИС), орган, който осъществява обмена на цялата допълнителна информация (бюро "СИРЕНЕ"), което отговаря и за качеството на информацията, като държавите-членки уведомяват централния управителен орган за своите служби.