Производството е по реда на чл. 237, във връзка с. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от [фирма] на 21.07.2017 г., с което на основание чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 5 АПК се иска отмяна на влязло в сила Решение № 9402 от 17.07.2017г., постановено по адм. д. № 7741 по описа на Върховния административен съд, осмо отделение за 2016 г. Твърди се, че доколкото съдът не е уважил направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въпреки че бил длъжен като последна инстанция, правото на защита на дружеството било нарушено. След отмяна на решението се моли да бъде отправено преюдициалното запитване.

В съдебното заседание пред настоящия съд молителят [фирма] се представлява от адвокат Г. М., която от негово име поддържа искането за отмяна на релевираното основание. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при Централното управление на Националната агенция за приходите оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в представено по делото писмено становище и в съдебното заседание чрез упълномощен юрисконсулт.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, предвид което искането е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд на Първа колегия приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 9402 от 17.07.2017 г., чиято отмяна се иска, е оставено без уважение искане на [фирма] от 02.06.2017 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и е оставено в сила Решение № 3142 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2203 по описа на Административен съд София – град за 2016 г.

Пред тричленния състав на Върховния административен съд...