Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Предявено е искане от Е. И. М., в качеството му на управител на [фирма], [населено място], за отмяна и прогласяване на нищожност на решение № 4114/14.06.2016 г., както и на решение № 7154/16.11.2016 г., постановени по адм. д. № 6742/2015 г. по описа на Административен съд София град. Искателят не сочи конкретно основание от регламентираните в нормата на чл. 239 АПК.

Ответникът - директор на А. М, е депозирал писмено становище с претенции за разноски.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното.

Молбите за отмяна са подадени в срока по чл. 240 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

С решение № 4114/14.06.2016 г., постановено по адм. д. № 6742/2015 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлен иск, с правно онование чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, предявен от дружеството, представлявано от М., с искане за прогласяване на нищожност на определение № 15711/23.12.2014 г., по адм. д. № 15698/2014 г. на ВАС, осмо отделение. С решение № 7154/16.11.2016 г., по същото дело, решаващият съд е изменил решение № 4114/14.06.2016 г., в частта му за разноските, като е осъдил [фирма] да заплати направени разноски за юрисконсултско възнаграждение 300 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. [фирма] е страна по делото като постановените съдебни актове са неблагоприятни за него. Ето защо искателят може да иска отмяна на тези решения. Това обаче може да стане само при наличието на една или няколко от предпоставките, изброени изчерпателно в текста на чл. 239 от АПК.

Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени...