Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С.С от [населено място], против решение № 125/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 103/2018 г., по описа на Админинстративен съд Шумен, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, против Националния осигурителен институт, за сумата от 6100 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 18.03.2015 г., до 14.03.2018 г. и със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло с всички законни последици.

Ответникът - Национален осигурителен институт, чрез процесуалните си представители, с писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил предявеният от С.С против Националния осигурителен институт, иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 6100 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с моратолната лихва върху тази сума за периода от 18.03.2015 г., до 14.03.2018 г. и със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан.

За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, установяващи ищецът да е претърпял каквито и да било имуществени и неимуществени вреди от отменените актове на административния орган, които да подлежат на обезщетение. По тези съображения е прието, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е правилно.

Настоящата инстанция споделя изложените от порвоинстанционния съд мотиви.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от отменен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ.

От доказателствата по делото се установява, че е налице постановен незаконосъобразен акт от орган на ответника, а именно: решение № 33/08.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Ш. и разпореждане № 84/прот. №N01074/20.02.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр. Ш., отменени с влязло в сила съдебно решение № 7036/13.06.2016 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по адм. дело № 12630/2015г. Правилно съдът е отбелязал, че в случая е осъществена първата от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, а именно: отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че са останали недоказани твърденията, че ищецът е претърпял неимуществените вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от издаването на отменените актове, съответно - не е налице третата, основна предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. В личните си обяснения, дадени в съдебното заседание проведено на 18.04.2018г., ищецът сам сочи, че липсват свидетели, които да докажат психическите, психологическите и емоционалните проблеми, които той евентуално е претърпял, в резултат на отменените впоследствие административни актове. Показанията на съпругата му, разпитана в качеството на свидетел, не установява такива негативни преживявания. Правилен е изводът на съда за неоснователност на претенцията за причинени имуществени вреди, произтичащи от направени разноски по водене на съдебното производство по отмяна на административния акт. Същите, както правилно е отбелязал съдът, е следвало да бъдат търсени по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, в срок от 1 месец от постановяването му, а не по реда на ЗОДОВ. Правилен е и изводът на съда, че ищецът не е доказал наличието на всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ответника по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице посоченвите в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 103/2018 г., по описа на Админинстративен съд Шумен. Решението е окончателно.