Образувано е по касационна жалба на началника на митница Варна чрез ст. юрисконсулт А.Ш против решение № 2003/24.10.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1366/2018 г., с което е отменено решение рег. № 32-115900/23.04.2018 г. към MRN 18BG002005Н0002235/12.02.2018 г. на началника на митница Варна и на администрацията са възложени съдебни разноски. В хода на касационното производство административният орган, подал жалбата е закрит със заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите и като касационен жалбоподател е конституиран териториалния директор на Териториална дирекция Северна морска - А. М.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, по съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Сочи, че отмяната на акта е постановена от първоинстанционния съд, поради нарушение на материалния закон и правото на ЕС. Счита, че изводите на съда са неправилни и необосновани, като излага подробни съображения за установената по делото фактическа обстановка. Твърди, че митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, пар. 2 буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е ползвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване. При отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган е съобразил решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, дадено по тълкуване на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване Митнически кодекс на Общността.
Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане, в случай, че съдът счете, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - да върне делото за ново разглеждане.
Ответникът – „М. Г. Б“ ЕАД, град София, чрез адв. С.Ж в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения за липса на конкретни касационни доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд. Ответникът счита, че при издаването на оспорения административен акт митническите органи не са спазили никое от правилата по чл. 74, пар. 2, б. б) от Митническия кодекс на Съюза (МКС) за определяне на нова митническа стойност - не е отчетен различния митнически курс на щатски долар, различното търговско равнище, не е изследвано наличието на търговска марка и неправилно е интерпретирано решението на Съда на ЕС по дело С-291/15.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение рег. № 32-115900/23.04.2018 г. към MRN 18BG002005Н0002235/12.02.2018 г. на началника на митница Варна, с което е отказано приемането на декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация, определена е митническа стойност на стоката декларирана от "М. Г. Б" ЕАД под режим "допускане до свободно обращение" - палмов олеин, IFFCO TRISTAR - 1120 туби по 20кг нето тегло, 22400кг нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 32лева/кг, установена по MRN 18BG002002Н0015786 от 29.01.2018 г. като е коригирана митническата декларация в кл. 46 "Статистическа стойност" вместо 21 918.64 лева - 29 568 лева, а в кл. 47 "Изчисляване на вземанията" А00 е определена сума 2 661.12 лева, от които начислени и взети под отчет суми за мито (А00) в размер на 1972.68 лева и суми за доплащане мито (А00) - в размер на 688.44 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, пар. 1, и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Извършената корекция в митническата стойност и допълнително установените задължения за мито са определени на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка и представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност по процесната митническа декларация не са отпаднали, поради което не приема определянето на митническата стойност въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави - членки и по-конкретно със средностатистическата цена на стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия за периода от октомври 2013 г. до септември 2017 г. Анализът на данните за 2017 г. е установил, че стоките са внасяни в Р. Б при стойност от 0.50 евро/кг, която е по-ниска от средната за всички държави - членки - 0.77 евро/кг, а за м. 02.2018 г. - при внос в РБ митническата стойност е 0.51 евро/кг спрямо 0.76 евро/кг средна статистическа митническа стойност при внос в държавите - членки на ЕС. При обосноваване на съмненията, органът се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г.
При тези обстоятелства и поради липсата на установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки в приблизително същия период, митническият орган е определил митническата стойност по метода предвиден в чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 - въз основа на митническата стойност на сходна стока по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Митническия кодекс на съюза /МКС/ по MRN 18BG002002Н0015786 от 29.01.2018 г.
За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че митническите органи не са обосновали приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Митническия кодекс. В мотивите си е посочил, че формално е спазено изискването на чл. 22, § 6 от МК за осигуряване на правото на изслушване, доколкото на М. Г. Б ЕАД са съобщени обстоятелствата, на които се основават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност и му е дадена възможност да изрази становище преди издаването на оспорения акт за промяна в митническата стойност. По същество съдът е приел, че от митническите органи не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно не е обоснована приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Определената в акта цена от 1.32 евро/кг е изчислена съобразно количеството и стойността по митническата декларация от 29.01.2018 г. на "Нова трейдинг Къмпани" ЕООД, като не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 - CIF по декларацията от 29.01.2018 г. (включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (франко борд) и как това се отразява на цената стоките за продажбата им износ, на договорените от двете дружества начини и срокове за плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и на различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по аргумент от чл. 141, пар. 3 от цитирания регламент. Съдът е обсъдил установеното от митническите органи сходство в стойностите на стоките по анализни сертификати и е приел, че това обосновава сходство в качеството им, което не е достатъчно съгласно изискванията на чл. 141 във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2 буква б) от МК, а следва да бъде установено, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и количества. В случая липсва такава обосновка. Налице е съществена разлика в пазарния дял на допуснатите до свободно обращение стоки на "М. Г. Б" ЕАД (84 %) и на "Н. Т. К" ЕООД, което обстоятелство също е от значение за преценката на търговското равнище и приложението на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение при определянето на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки. Според съда тарифното класиране на стоката и условията на доставката не са сред критериите, въз основа на които може да се установи сходство на стоките по смисъла на легалната дефиниция на това понятие. Поради това митническите органи неоснователно са се позовали на статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119090 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и сайта на PALM OIL ANALYTICS. В мотивите на решението е обсъдено тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, съгласно което се допуска практика на митническите органи, според която митническата стойност на стоките се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че договорната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и е приел, че случая от посочените в оспореното митническо решение статистически данни за цени не може да се установи дали се касае за цени на сходни стоки, тъй като липсват данни за търговската марка/ производител, качеството на стоките и търговското равнище.
По тези съображения и предвид допълнително ангажираните от дружество доказателства за договорната цена на стоките и плащането й, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт.
Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба, които по същество се отнасят до неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.
Процесният внос е осъществен на 12.02.2018 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза („Регламент (ЕС) № 952/2013“ или "МКС"), в сила от 01.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този регламент основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, §1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447") е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 §1 от Кодекса и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. С. С, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс отм. и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от същото решение, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. С. С на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция в чл. 1, § 2, 14) от Регламента за изпълнение "сходни стоки" - в рамките на определянето на митническата стойност - са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил посочените норми от правото на ЕС и е извършил дължимата проверка както по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката, така и за спазване на изискването за осигуряване правото на изслушване на декларатора по чл. 22 § 6 от МКС. Законосъобразни са изводите му, че посочените в оспорения акт статистически данни от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS за митническата стойност на стоки, внесени на територията на Съюза с код по КН 15119090 и произход Малайзия, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като не съдържат информация за характеристиките и съставните материали на стоките, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че посоченият статистически размер на цените се отнася до сравними/сходни стоки.
В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в хода на административното производство не е допуснато нарушение на чл. 22 § 6 от МКС и на „М. Г. Б“ ЕАД е дадена възможност да изрази становище по обстоятелствата, породили съмненията относно декларираната от дружеството митническа стойност на стоките по процесната декларация.
Законосъобразно съдът е приел, че не са спазени правилата на чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки съгласно чл. 74, § 2 буква б) от Регламент № 952/2013. Тази норма предвижда при прилагането на посочения вторичен метод да се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
В конкретния случай видно от мотивите на оспореното митническо решение на стр. 11, методът е приложен въз основа на митническата стойност на стоката по MRN 18BG002002Н0015786 от 29.01.2018 г., като сходството е обосновано със следните обстоятелства: стоката е палмова мазнина с деклариран произход Малайзия, натоварена е в пристанище в Малайзия през м. 12.2017 г. и е превозена с морски транспорт, допуснатото до свободно обращение количество стока е 22400кг нето тегло (във връзка с търговското равнище), качеството на стоките е сходно, според данните от таблица 6, (изготвена въз основа на показателите от приложените анализни сертификати); приблизително същият момент на износ на стоките – месец декември. Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническите орган не е извършил анализ на всички фактори по чл. 1, §2, т. 14 от МКС и чл. 141 от регламента, които определят стоките като сходни и не е обосновал приложението на приложения вторичен метод. Липсва преценка на договорените условия за доставка, включително договорените количества, начини и срокове за плащане и как това се отразява на цената на стоките при продажбата им износ, както и съществуването на търговска марка. Предмет на допускане до свободно обращение по процесната митническа декларация е палмов олеин с търговско наименование IFFCO TRISTAR, а стоката, внесена от Н. Т. К ЕООД е с търговско наименование DUCE’S BRAND. Това обстоятелство не е анализирано и не е взето предвид при издаване на оспорения акт, а е релеватно за прилагане на метода по чл. 74, пар. 2, б. б от МКС.
От изложеното се налага извод, че дори и съмненията на митническите органи относно декларираната от М. Г. Б ЕАД договорна стойност на стоката, да не са отпаднали и след представените от дружеството допълнителни документи, митническите органи не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, §2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС.
Представените в касационното производство, по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства - писмо от директора на отдел В1- Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г. и износна митническа декларация рег. № В18211032776/30.11.2017 г. не променят изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт. По делото се установи, че проверката извършвана от ОЛАФ е относно съответствието между декларираната от вносителя митническа стойност и декларираната от износителя стойност на стоката по износна декларация, както и че тази проверка не е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната стойност на стоката по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б. б от МКС.
По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "М. Г. Б" ЕАД в размер на 360 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2003/24.10.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1366/2018 г.
ОСЪЖДА А. М - териториална дирекция С. М да заплати на М. Г. Б ЕАД, гр. С. разноски за касационната инстанция в размер на 360 лева.
Решението е окончателно.