Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието подадена, срещу Решение№156/13.11.2017г.,постановено по адм. дело№238/2016г. по описа на Административен съд - Ловеч в частта му, с която е уважен предявеният от С.Б иск по чл. 284 от ЗИНЗС за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от лоши битови условия в затвора в размер на 2 250.00 лв за периода от 22.03.2012г. до 19.12. 2015г.В жалбата се излагат доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Нарушена е и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.Изводите на съда не кореспондират с установеното по делото, което прави решението и необосновано.Необосновано е ангажирана отговорността на държавата за вреди причинени от незаконосъобразно бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, без безпорно да се установени елементите от фактическия състав на нормата на чл. 284 от ЗИНЗС.При липсата на който е да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.Иска се отмяната на съдебното решение в обжалваната част като неправилно, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск .Алтернативно се поддържа намаляне на размера на определеното обезщетение, като не съответстмващо на увреждането.
С касационната жалба подадена от С.Б се обжалва съдебното решение в частта относно определения размер на обезщетението.Поддържа подробни доводи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не се е съобразил с редица съдебни решения и практиката на съдилищата при определяюне на размера на обезщетението при подобни казуси.Иска отмяна и уважаване на предявения иск изцяло.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и правилност на решението в обжалваните му части.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 АПК,приема за установено следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които обжалвания съдебен акт е неблагоприятен в обжалваната му част и са процесуално допустими.
Производството пред Административния съд Ловеч се е развило по исковата молба на С.Б против ГДИН София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, е предявил иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на санитарен възел и безопасна елекрическа инсталация през периода от 22.03.2012г. до 19.12.2015г.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, предвид приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства.Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Бонев иск за сума в размер на 2250лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от лоши битови условия - без постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за периода от 22.03.2012г. до 19.12.2015г. когато ищецът е пребивавал в спални помещения №306 и 309 в ЗО "Атлант" гр. Т.. В останалата част до претендирания размер от 15 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищеца в Затвора "Атлант" е бил настанен в спални помещения №306 и №309, в които нямало санитарен възел.Достъп до течаща вода и тоалетни, лишените от свобода имали в периода от 06.00ч до 20.30ч през денонощието.От разпитаните свидетели е установено, че през нощата били принудени да ползват тоалетна кофа в килията.Съдът е приел, че са претърпени неимуществени вреди, причинени на Бонев от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието си.При съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е определил размера на дължимото се обезщетение за предявения срок от 45 месеца в размер на 2250 лева.В останалата част искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.Установено е по делото, че твърденията на ищеца за наличието на необезопасена елекрическа инсталация в спално помещение №306 е недоказан.
При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът приема следното:
Така подадените касационни жалби, са неоснователни.Обжалваното решение е правилно и обосновано.
Административният съд е установил правилно фактическата обстановка.Изложени са подробни мотиви с преценка на събраните доказателства, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
В редица свои дела ЕСПЧ сочи, че дори в условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8,§1 от ЕКПЧОСне могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им, и не може да да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8,§2 на ЕКПЧОСПоследната норма определя, че намесата на държавата е допустима само ако е предвидена в закон и е необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена и дори при прилагането на изключенията по §2на чл. 8 ЕКПЧОСсе изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, но задължение е на всяка държава да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свободи.
В конкретния случай липсата на санитарен възел правилно е преценена като незаконосъобразна дейност на затворническата администрация довела до причиняване на неимуществени вреди за ищеца.Споделят се от състава и мотивите относно недоказаността и на останалите твърдения свързани с наличието на необезопасена елекрическа инсталация в помещение № 306 в ЗО " Атлант".С оглед на изложеното правилно първоинстанциония съд е уважил частично иска.
Относно размера на обезщетението следва да се приеме, че преценката на съда е в съответствие с принципа на справедливостта (чл. 52 ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ).От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ).Предвид конкретната установеност на дългия период на нарушението - пребиваването на ищеца при лоши битови условия - липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода, размера на обезщетението е адекватно определено и би обезщетило претърпените неимуществени вреди от ищеца.Ето защо и касационната жалба подадена от С.Б се явява неоснователна.
Неоснователно се явява позоваването на касационния жалбоподател Бонев на цитираната от него съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на уврежданет и затова при наглед еднакви казуси определения размер на неимуществените вреди може да бъде различен.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделени РЕШИ:
Оставя в сила решение № 156 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 238/2016г. по описа на Административен съд - Ловеч. Решението е окончателно.