Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Аксаково против решение № 1620/05.10.2017 г. по адм. д. № 565/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се възражение, че подадената жалба до административния съд е просрочена, както и че разпределението на пасищата и мерите за индивидуално и общо ползване е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид тези съображения се иска да бъде отменено решението и бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адвокат Гюров, който поддържа жалбата и претендира заплащането на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - З.Г, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд – Варна е правилно. Неоснователно е възражението, че жалбата на Георгиева е просрочена. Правилно съдът е приел, че оспореното решение № 20.1 от 26.01.2017 г. по протокол № 020 от 26.01.2017 г. на Общински съвет - Аксаково е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е незаконосъобразно. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 66 АПК за публично оповестяване чрез средствата за масово осведомяване на откриването на производството по издаване на оспорения административен акт, което е довело до постановяване на незаконосъобразно решение.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на решение на Общински съвет - Аксаково по жалба на З.Г, подадена чрез адвокат Т.П, срещу Решение № 20.1 от 26.01.2017 година по протокол № 020 от 26.01.2017 година на Общински съвет – Аксаково.

Съдът e отменил обжалваното решение на Общински съвет – Аксаково, но е оставил без уважение искането на Георгиева за връщане на преписката на органа за ново произнасяне.

Съдът е приел подадената от З.Г жалба за допустима, поради това че в срока на обжалване на решението на ОбС Аксаково, Георгиева е подала жалба до Областния управител на О. В. В изричен отговор до нея Областният управител е посочил, че на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА той има право да оспори решенията на ОбС в условията на оперативна самостоятелност, но не и след сезиране от физическо или юридическо лице. Поради това е указал на жалбоподателката, че следва да оспори решението на ОбС пред административен съд.

По същество на спора, съдът е посочил, че решението е прието от компетентен орган, но административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие на заинтересованите лица в производството. Според съда, не е спазено изискването на ал. 2 на чл. 69 АПК, не са ангажирани доказателства и за изпълнение на задължението по ал. 1 на чл. 69 АПК за осигуряване на участието на заинтересованите лица, възможността за достъп и запознаването им с информацията по издаване на акта по чл. 68 АПК.

Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба.

Доказателствата по делото установяват, че с Решение № 20.1 от 26.01.2017 година по протокол № 020 от 26.01.2017 година на Общински съвет Аксаково, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 37и, ал. 3 и чл. 37о от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) и чл. 98 и сл. от ППЗСПЗЗ, са определени размерите на мерите, пасищата и ливадите за общо и индивидуално ползване за територията на О. А; приети са правила за ползването им; приет е годишен план за паша; дадено е съгласие за предоставяне на мери, пасища и ливади за индивидуално и общо ползване; определен е срок за отдаването им под наем и размер на наемната цена.

Решението е прието въз основа на внесената от кмета на общината Докладна записка от 10.01.2017 г. Предложението в Докладната е изготвено въз основа на изискани и представени от кметовете и кметските наместници на населените места в общината становища и предложения за необходимите площи мери и пасища за предоставяне на общо и индивидуално ползване.

Срещу решението на ОбС - Аксаково З.Г е подала жалба на 15.02.2017 г. до Областен управител на О. В, който е отговорил, че не е компетентен орган да се произнесе по жалбата й. До административния съд жалбата на Георгиева е подадена на 01.03.2017 г. Предвид данните по делото, че решението на ОбС - Аксаково е оповестено на сайта на общината на 30.01.2017 г., жалбата на З.Г срещу Решение № 20.1 от 26.01.2017 година по протокол № 020 от 26.01.2017 година на Общински съвет Аксаково, се явява просрочена. Разпоредбата на чл. 31 АПК урежда хипотезата на подаване на искане за издаване на административен акт до некомпетентен орган, който е задължен да изпрати искането до компетентния орган. Некомпетентният административен орган няма задължение да препраща жалбата до съда. След като жалбата на З.Г срещу Решение № 20.1 от 26.01.2017 година по протокол № 020 от 26.01.2017 година на Общински съвет Аксаково е подадена след срока по чл. 149, ал. 1 АПК, тя се явява недопустима.

Жалбата е недопустима и поради това, че е подадена срещу административен акт, който не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ, Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март.

Разпоредбата на чл. 37и, ал. 4-7 ЗСПЗЗ разписва последователно процедурата по разпределяне на земите за индивидуално ползване, а в разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ урежда правото на обжалване на протокола за окончателното разпределение на имотите, който се изготвя в срок до 1 юни.

От това следва, че обжалваното решение на общинския съвет, прието на основание чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ, не подлежи на самостоятелно обжалване, поради това че е част от процедурата по разпределяне на общински мери и пасища за общо и индивидуално ползване. Съгласно законовата уредба, с него не следва да се определя конкретното ползване на общински мери и пасища от собственици на животновъдни обекти. С оглед на това правилно съдът е посочил, че в мотивите на административния акт недопустимо е извършено обсъждане на права и претенции на конкретен собственик на животновъден обект, в случая жалбоподателката З.Г, които следва да бъдат предмет на отделно административно производство пред друг орган. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. Обжалваното решение на ОбС поставя началото на процедурата по издаване на решението за ползване на общински мери и пасища, обективирано в протокола по чл. 37и, ал. 7 ЗСПЗЗ, който подлежи на самостоятелно оспорване.

Предвид изложеното, обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1620/05.10.2017 г. по адм. д. № 565/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА З.Г от [населено място], [улица] да заплати на О. А сумата от 1000 (хиляда) лева, разноски по делото за двете инстанции. Решението е окончателно.