ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1643

гр. София, 03.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 3611/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Е. П. Ж. чрез адв.Ж. касационна жалба с вх.№ 55394 от 15.05.2024 г. срещу решение № 2023 от 05.04.24 г., постановено от Софийски градски съд по гр. дело № 4292/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение №1756/07.02.2023 г., постановено по гр. д. №74305/2021 г. по описа на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба между И. Б. К. и Е. П. Ж. по отношение на следния недвижим имот – апартамент №36, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите; както и за отхвърляне на предявения от Е. Ж. срещу И. К. иск за признаване за установено изключителното й право на собственост върху имота.

Касаторката счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и е нарушил материалния закон като е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на придобивната давност в нейна полза. Решението било необосновано и в противоречие с установените обстоятелства, че касаторката е отрекла владението на бивши си съпруг и е владяла имота само за себе си.

В изложението по чл.284, ал.3 ГПК е формулиран процесуално-правният въпрос: Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?, както и материално-правен въпрос за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС, конкретно в хипотезата на предоставяне за ползване на семейното жилище....