О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1645

гр. София, 03.04.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 3425 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5908 от 09.07.2024 г., подадена от името на И. С. К. чрез адв. К. против решение № 107 от 05.06.2024 г. по в. гр. д № 673/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 260964 от 25.10.2021 г. по гр. дело № 2490/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен предявеният от И. К. против Р. Г. и Е. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/4 идеална част от недвижим имот в [населено място].

В касационната жалба се сочат оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. Поради нарушения при обсъждането и кредитирането на свидетелските показания въззивният съд достигнал до погрешен извод за предявявяване на иска след двумесечния срок от узнаването на продажбата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, дoвoдите и възраженията на страните и да направи собствени констатации от фактическа страна и да формира собствени правни изводи?

2. Длъжен ли е съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел при наличието на данни за това; как следва да се ценят свидетелските показания при условията на чл. 172 ГПK; как следва да се обсъждат и преценяват противоречиви показания на две групи свидетели?

Ответникът по касация Е. П. оспорва допускането до касационно обжалване като счита, че формулираните в изложението въпроси не обосновават съответните селективни критерии, а решението на Пловдивския апелативен съд е правилно, обосновано и мотивирано. Р. Г. не изразява становище по жалбата.

Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е бил сезиран с жалба от Е. П. и Р. Г. срещу първоинстанционното решение, с което в полза на И. К. е допуснато изкупуването на1/4 идеална част от процесния имот при условията на договора за продажба от 2016 г., сключен между А. Г. и Р. Г. като продавачи и Е. П. като купувач, по предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.

Производството пред въззивния съд е било спряно до приключването на преюдициалния спор между Р. Г. и Е. П. за разкриване на относителна симулация при сключването на договора за продажба между тях от 2016 г. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения конститутивен иск, въззивният съд приел като безспорни обстоятелствата, че на 28.06.2016 г. А. Г. и Р. Г. продали на Е. П. правото на собственост върху 1/4 идеална част от процесния недвижими имот; че продавачите и ищецът били съсобственици на същия; че продавачите не са предлагали на К. да изкупи продаваната от тях част. Посочено е, че разрешените от първоинстанционния съд спорни по делото въпроси са два: кога ищецът е узнал за продажбата с оглед предявяване на иска в двумесечния срок, както и дали продажбата е била относително симулативна като прикриваща дарение.

По втория въпрос въззивният съд отчел влязлото в сила решение № 675 от 19.05.2023 г. по гр. д. № 664/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е разрешен преюдициалният спор като е признато за установено в отношенията между Е. П. и Р. Г., че договорът за продажба на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот е нищожен като привиден, прикриващ дарение, и на основание чл.17, ал.1 ЗЗД е обявено, че страните са обвързани от договор за дарение. Посочено е, че решението е постановено при участие на И. К. като трето лице помагач на страната на ответника Г., поради което в отношенията си с Г. същият е обвързан от установеното в мотивите, а в отношенията си с Е. П. е обвързан от установителното действие на решението. Въпреки че е посочил обвързаността на И. К. от постановеното решение по чл.17, ал.1 ЗЗД, въззивният съд намерил, че разкриването на относителната симулация не е противопоставимо на ищеца поради приложимост на разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД, която според съда се отнасяла не само за придобити вещни права, но и за потестативното право на изкупуване, защита на което е заявена с настоящия иск, вписан преди вписването на исковата молба за разкриване на относителна симулация. Съдът приел, че ищецът има правното положение на трето лице, придобило права от приобретателя по привидната сделка.

По първия въпрос – относно срока за предявяване на иска, въззивният съд приел, че преклузивният срок не е спазен. Съдът анализирал събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А., К. и К. за установяване момента на узнаване от ищеца за прехвърлителната сделка. В подкрепа на твърденията на ищеца, че узнал за продажбата в средата на месец септември 2019 г., били показанията на свидетеля А.. Констатирано е, че този свидетел е адвокат, който работи в една кантора с процесуалния представител на ищеца адв. Д. А., освен това е бил представител на К. при участието му като трето лице в производството по гр. д. № 664/2022 г. на Окръжен съд Пловдив. Тези обстоятелства мотивирали съда да приеме, че показанията на свидетеля А. не могат да бъдат кредитирани като обективни и достоверни. Заедно с това съдът обсъдил показанията на свидетелите К. и К. относно предаване от Е. П. на И. К. на плик с документи, за който ответницата им обяснила, че са нотариални актове. Тези показания са анализирани в съвкупност с пълномощните, с които поотделно И. К. и Е. П. упълномощили Р. Г. да упражнява правата им относно процесния имот, и със сключения договор за наем, в който К. и П. са посочени като наемодатели с техните имейл адреси за уведомления.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол.

И двата поставени от касатора въпроса не са обуславящи, доколкото с влязло в сила решение, обвързващо ищеца, е установено, че процесният договор за продажба е нищожен и е обявено, че между страните е сключен договор за дарение. Съсобственик може да изкупи продадената идеална част като встъпи в продажбеното правоотношение и замести купувача на основание чл.33, ал.2 ЗС само по договор за продажба, не и по договор за дарение, каквато е сделката, сключена между ответниците. Следователно основателността на предявения иск е отречена от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № № 664/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е установена нищожността на сключения между ответниците договор за продажба и същият е обявен за договор за дарение. Както е посочено в обжалваното решение, И. К. е обвързан от установителното действие на решението за разкриване на симулацията в отношенията си с Е. П., както и от установеното в мотивите му в отношенията си с Р. Г.. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД е неприложима в случая, доколкото ищецът не черпи права от приобретателката по договора Е. П., а правата, в които той иска да встъпи, произтичат от прехвърлителите.

В допълнение, не е налице и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос е във връзка с оплакванията, че въззивният съд не обсъдил обстоятелството, че показанията на свидетеля А. са дадени преди образуването на гр. д. № 664/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, по което той е осъществил процесуално представителство на К.. Не били обсъдени и установените дати на пребиваване на ищеца в България, както и че справката от Агенцията по вписванията била издадена след 09.09.2019 г. Игнорирани били и обясненията на страната по реда на чл.176 ГПК. Посочените оплаквания не обосновават допускане на касационното обжалване по първия въпрос. Нито периодите на пребиваване на ищеца в България, нито обстоятелството, че справката за извършени вписвания по партидата на ответника Р. Г., е издадена след 09.09.2019 г., са от значение за установяване на спорния факт. Що се отнася до довода за необсъждане на обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, следва да се има предвид трайно установената съдебна практика, която е в смисъл, че обясненията на страната представляват нейни твърдения, които подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства и че те имат доказателствено значение само доколкото съдържат признание за неизгодни за страната факти. В случая твърденията на ищеца, изложени в исковата молба съвпадат с обясненията му, дадени по реда на чл. 176 ГПК. Обясненията на ищеца не съдържат признание за неизгодни факти и нямат доказателствено значение. Въззивният съд е обсъдил всички относими към доказване на спорния факт за момента на узнаване на сключения договор доказателства и е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетеля А.. Дали съображенията му са правилни, не може да се преценява в етапа на селекция по чл.288 ГПК.

Вторият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, поради което и по него не е налице специалната предпоставка за допускане на решението до касационен контрол. Въззивният съд е обсъдил противоречието в показанията на свидетелите и е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Ответницата по касация е направила искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Касаторът следва да бъде осъден да ги заплати в доказания размер от 2900 лева.

По изложените мотиви Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 05.06.2024 г. по в. гр. д № 673/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Е. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.5 разноски в размер 2900 (две хиляди и деветстотин) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.