О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1662

Гр. София, 03.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №3618/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №8804/31.07.2024г. от „МОНТАЖИ ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Н. К. Н. срещу Решение №261 от 14.06.2024г. постановено по в. гр. дело №235/2024г. по описа на ОС – Плевен, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС по отношение на касатора, е признато, че М. Х. Б. е собственик на основание давностно владение, упражнявано повече от 10 години до подаване на исковата молба, на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 41,01 кв. м., с идентификатор [№], разположен в сграда с идентификатор: [№], като ответникът е осъден да му заплати разноски. Касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място счита изводът на съда, че ищецът е манифестирал намерението си за своене по отношение на ответното дружество за направен в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС по приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС. На следващо място излага, че от събраните гласни доказателства се установява, че Б. многократно е напускал ведомственото жилище и в продължителни периоди от време не го е обитавал. Касаторът твърди, че на 10.05.2004г. е предприел действия по управление на незаетите апартаменти в [населено място], собственост на „Монтажи ЕАД, като на 13.05.2004г. са били издадени настанителна заповед на...