Производството е по чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, образувано по искова молба на „И. Б. Т” ЕООД– [населено място], против „Ес Д. Ф” ООД – [населено място], за отмяна на арбитражно решение от 10.07.2018г., постановено по арб. дело №8/2018г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд”.

В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение, с което „И. Б. Т” ЕООД е осъден за предаде на „Ес Д. Ф” ООД владението на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ РВ 59 73 СР, следва да бъде отменено поради недействителност на арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 17.7 от договор за финансов лизинг №109/08.02.2017г., както и в т. 2 от сключеното към договора споразумение. Твърди се, че в посочените клаузи не е уточнено кой арбитражен съд - с оглед наименование, седалище и други индивидуализиращи белези, е компетентен да разглежда споровете между страните. Според ищеца липсата на индивидуализиран арбитражен съд в арбитражното споразумение обуславя недействителност на арбитражната клауза. Претендира се отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА и присъждане на разноски за настоящото исково производство.

Ответникът „Ес Д. Ф” ООД не е представил писмен отговор на исковата молба и не е ангажирал доказателства в указания едномесечен срок с разпореждането от 15.11.2018г., постановено по настоящото дело.

Страните не изпращат представители на проведеното отрито заседание на 27.02.2019г. Депозирано е писмено становище от пълномощника на ищцовото дружество, с което се поддържат изложените в исковата молба съображения за отмяна на арбитражното решение.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав от второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, намира следното:

Исковата молба е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Атакуваното арбитражно решение е съобщено на „И. Б. Т” ЕООД на 11.07.2018г., а исковата молба за отмяна на реушението е изпратена до ВКС по пощата на 11.10.2018г.

От представените с исковата молба писмени доказателства – заверени преписи от договор за финансов лизинг №109/08.02.2017г., споразумение към договора от 08.02.2017г., искова молба, въз основа на която е образувано арб. дело №8/2018г. по описа на АС при Асоциация „Български арбитражен съд”, отговор на исковата молба, становище относно отговора на исковата молба, определение от 03.07.2018г. по арб. дело №8/2018г. и решение от 10.07.2018г., постановено по същото дело, се установява, че на 08.02.2017г. е бил сключен договор за финансов лизинг на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ РВ 59 73 СР, между лизингодателя „Ес Д. Ф” ООД и лизингополучателя „И. Б. Т” ЕООД. На същата дата е подписано споразумение за предоставяне ползването на лизинговата вещ. В т. 17.7 от договора и в т. 2 от споразумението страните са уговорили арбитражна клауза, съобразно която споровете между тях ще бъдат решавани от Арбитражен съд, посочен от лизингодателя.

В отговора на исковата молба, подадена от „Ес Д. Ф” ООД до Арбитражен съд към С. „Асоциация български арбитражен съд”, ответникът по арбитражното дело „И. Б. Т” ЕООД е оспорил компетентността на арбитражния съд поради липса на валидно арбитражно споразумение. С определение от 03.07.2018г. едноличният арбитър, посочен от ищеца, е приел, че възражението за липса на компетентност е направено своевременно, но че същото е неоснователно и е пристъпил към разглеждане на спора по същество. С атакуваното арбитражно решение е уважен изцяло предявения от лизингодателя иск като ответникът „И. Б. Т” ЕООД е осъден за предаде на „Ес Д. Ф” ООД владението на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ РВ 59 73 СР и да заплати разноските на ищеца по делото.

Наличието на валидно арбитражно споразумение съставлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща арбитрируемост на спора. Когато с арбитражната клауза страните са предвидили спорът да бъде решен от постоянна арбитражна институция по смисъла на чл. 4 ЗМТА, към минималното необходимо съдържание на арбитражното споразумение спада недвусмисленото обозначаване на предпочетената от страните институция. В клаузите на т. 17.7 от договора за финансов лизинг №109/08.02.2017г. и на т. 2 от споразумението от 08.02.2017г. към договора, не е индивидуализиран арбитражния съд, към който страните са се съгласили да отнесат за решаване бъдещите си спорове. При наличието на различни с оглед седалището и компетентността арбитражни институции, липсата на яснота относно предпочетения от страните конкретен институционен арбитраж обуславя недействителност в цялост на арбитражното споразумение (в същия смисъл решение №63/25.05.2015г. по т. д.№3740/2014г. на ВКС, І т. о.).

Без значение за действителността на клаузите по т. 17.7 от процесния договор за финансов лизинг и на т. 2 от споразумението към него, е уговореното право за лизингодателя сам допълнително да посочи (избере) арбитражната институция. Необходимостта страните предварително да са обозначили в арбитражното споразумение предпочитаната от тях постоянна институция е обусловена както от наличието на функциониращи различни арбитражни институции – международни и вътрешни арбитражи, местни арбитражи със седалища в различни градове в България, арбитражи с обща или със специализирана компетентност и др., така и с оглед задължителната сила спрямо страните на правилниците на съответните арбитражни съдилища при формиране на решаващия орган (едноличен или колегиален).

Недействителността на инкорпорираните в договора за финансов лизинг и в споразумението към него арбитражни клаузи би могла да бъде преодоляна чрез последващ процесуален договор, уточняващ арбитражната институция, или в някоя от хипотезите по чл. 7, ал. 3 ЗМТА – когато ответникът писмено или със заявление, отразено в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство без да оспорва компетентността на арбитража. В конкретния случай ответникът в арбитражното производство „И. Б. Т” ЕООД своевременно – още с отговора на исковата молба, е оспорил компетентността на избрания от лизингодателя арбитражен съд, позовавайки се на липсата на валидно арбитражно споразумение между страните.

По изложените съображения настоящият състав приема, че арбитражното споразумение е недействително, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗМТА. На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него доказани разноски по делото общо в размер на 1 412 лв. /412 лв. - д. т. и 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното и основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗМТА Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло арбитражно решение от 10.07.2018г., постановено по арб. дело №8/2018г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд”.

ОСЪЖДА „Ес Д. Ф” ООД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул. ”П. Ч” №3, ет. 1, ап. 1 да заплати на „И. Б. Т” ЕООД – ЕИК[ЕИК] от [населено място],[жк], бул.”Шипка”№1, ТЦ С., ет. 2, маг. 4, сумата 1 412лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лева/ - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: