№418

С., 24.11.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4592 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. П. и В. Г. Б., приподписана от адвокат Роза О., против решение № 2005 от 14.05.2015 г., поправено в частта за разноските с решение № 2607/10.11.2014 г. по гр. д. № 1089/2013 г., постановени по гр. д. № 35 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2604/7.11.2014 г. по гр. д. № 1089/2013 г. на Районен съд-Сандански и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Г. П. и В. Г. Б. в качестното им на наследници на Г. К. П., поч. 30.04.1992 г., против Д. С. М., С. С. С. и Й. С. С. иск за признаване за установено, че към 1958 г., при образуването на ТКЗС в [населено място], общ.С., Г. К. П. е бил собственик на основание давностно владение на нива с площ от 0.5 дка, намираща се в м.”Р.” в землището на [населено място], общ.С., при съседи: А. Г., Г. И. и Б. К..

Ответниците по касационната жалба Д. С. М., С. С. С. и Й. С. С. не са подали писмен отговор в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното...