О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1682

гр. София, 03.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.03.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4117 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ап.3, чрез пълномощника му адв. Е. Д., против Решение №107 от 05.07.2024г. по в. гр. д. №482/2023г. по описа на Апелативен съд- В., в частта му, с която след частична отмяна на Решение №260015 от 10.07.2023г., постановено по гр. д.№1273/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна, С. Д. Б., ЕГН [ЕГН], е бил осъден да заплати на Р. К. У., [дата на раждане] , притежаващ паспорт №[ЕИК], издаден на 04.06.2016г. от Външно министерство на САЩ, и С. Р. У., ЕГН [ЕГН], на основание чл.193, ал.1 от ЗЗД сумата от 1150 лв., представляваща разходи за отстраняване за сметка на продавача на недостатъци на недвижим имот, представляващ ПИ № 83017.502.783 по КККР на [населено място], ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 83017.502.783.2, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018г., изразяващи се в следното: 1. ремонт на канализация /400 лева/; 2. разходи за камион на общината за отпушване на канала /50 лева/; 3. разходи за свързване към градската канализация и основен ремонт на съществуващата и незавършена канализация /700 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска отмяната му в посочената част и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответните страни по нея Р. К. У., [дата на раждане] , притежаващ паспорт №[ЕИК], издаден на 04.06.2016г. от Външно министерство на САЩ, и С. Р. У., ЕГН [ЕГН].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на Р. К. У. и С. Р. У., против Решение №260015 от 10.07.2023г., постановено по гр. д.№1273/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частите му, с които са отхвърлени предявените от Р. К. У. и С. Р. У. против С. Д. Б. искове с правно основание чл.195, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД и чл.195, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците, както следва:

- сумата от 19 150 лева, представляваща разходите за отстраняване за сметка на продавача на недостатъците по недвижим имот - ПИ № 83017.502.783 по КК на [населено място] с площ от 1 545 кв. м., при граници: ПИ с №№ 83017.502.781, 83017.502.2012, 83017.502.2010, 83017.502.784, ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 83017.502.783.2, със ЗП по нот. акт 313 кв. м., а по удостоверение за въвеждане в експлоатация със ЗП 305 кв. м., предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018г., по който С. Д. Б. се явява продавач, а ищците - купувачи, изразяващи се в следното: 1. ремонт на облицовка на басейн /10 000 лева/; 2. временен ремонт на покрив /3 000 лева/; 3. ремонт на ел. инсталация /5 000 лева/; 4. ремонт на канализация /400 лева/; 5. разходи за камион на общината за отпушване на канала /50 лева/; 6. разходи за свързване към градската канализация и основен ремонт на съществуващата и незавършена канализация /700 лева/;

- сумата от 793 лева, представляваща сумата, необходима за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача, установени от купувача в продадената движима вещ - неработещ телевизионен приемник, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018 г., на основание чл. 195, ал.1, пр. 3 от ЗЗД;

- сумата от 10 000 лева, необходима за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача, установени от купувача в продадената движима вещ - нефункциониращи климатици и сплит система, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018 г., на основание чл. 195, ал.1 пр. 3 от ЗЗД;

- сумата от 200 лева, представляваща сумата, необходима за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача, установени от купувача в продадената движима вещ– развалена помпа за басейн, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018 г., на основание чл. 195, ал.1, пр. 3 от ЗЗД;

- сумата от 300 лева, представляваща сумата, необходима за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача, установени от купувача в продадената движима вещ - компрометирано покривало за басейн, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018 г., на основание чл. 195, ал.1 пр. 3 от ЗЗД;

- сумата от 1 852 лева, представляваща сумата, необходима за отстраняване на недостатъците за сметка на продавача, установени в продадената движима вещ - нефункционираща видео система за наблюдение, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018 г., на основание чл.195, ал.1, пр.3 от ЗЗД;

- сумата от 177 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени от продавача при продажба на вещ с недостатъци, а именно ПИ № 83017.502.783 по КК на [населено място] с площ от 1 545 кв. м., при граници: ПИ с №№ 83017.502.781, 83017.502.2012, 83017.502.2010, 83017.502.784, ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 83017.502.783.2, със ЗП по нот. акт 313 кв. м., а по удостоверение за въвеждане в експлоатация със ЗП 305 кв. м., предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018г., по който С. Д. Б. се явява продавач, а ищците - купувачи, изразяващи се в разходи за хотел на гостите на купувачите по време на ремонта на канализацията, на основание чл.195, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете в съда- 20.12.2019г. до окончателното им заплащане.

С въззивното решение искът за заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците по недвижим имот - ПИ № 83017.502.783 по КК на [населено място] с площ от 1 545 кв. м., ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 83017.502.783.2, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 4134, дело № 342/19.12.2018г., е бил уважен за сумата от 1150 лв., представляващи разходи за ремонт на канализация /400 лева/; за камион на общината за отпушване на канала /50 лева/ и за свързване към градската канализация и основен ремонт на съществуващата и незавършена канализация /700 лева/, като е бил отхвърлен за сумата от 18000 лв., представляващи разликата над уважения размер до пълния размер на претенцията от 19150 лв., представляваща разходите за ремонт на облицовка на басейн /10 000 лева/; за временен ремонт на покрив /3 000 лева/; за ремонт на ел. инсталация /5 000 лева/. Останалите искови претенции също са били отхвърлени. В отхвърлителната му част въззивното решение е влязло в сила.

В обжалваната част на решението въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н. а.№5/19.12.2018г., ищците Р. К. У. и С. Р. У. са закупили от ответника С. Д. Б. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 83017.502.783 по КККР на [населено място], одобрени 2006г., с площ от 1545 кв. м., при съответни граници, ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 83017.502.783.2, със застроена площ по н. а. 313 кв. м., а по удостоверение за въвеждане в експлоатация- 305 кв. м., за сумата от 160 000 евро в левова равностойност. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че към момента на продажбата процесната сграда не е била свързана с градската канализация. По проект е било предвидено битовите канализационни води от сградата да се изливат във водоплътна черпателна септична яма с обем 18 куб. м., каквато не е била изградена, тъй като по време на строителството на сградата в района е започнал да се изпълнява от [община] проект „Канализация на [населено място]-централна част“. При изпълнението му до бордюра под тротоара до имота е оставено в открит изкоп канализационно отклонение /тръба П. Ф 160/ с цел включване към сградната канализация, каквото включване фактически не е било осъществено, което е довело до ограничаване на възможността за експлоатация на имота. Съдът е приел, че това съставлява съществен скрит недостатък на вещта, като за така констатираните в края на м.10.2019г. проблеми при експлоатацията на имота ищците своевременно са уведомили ответника в началото на м.12.2019г. Съгласно заключенията на приетите по делото единична и тройна СТЕ необходимите разходи за отстраняването му възлизат на 1 844, 37лв., поради което съдът е присъдил на ищците претендираната от тях сума в размер на 1150 лв. За неоснователно е счетено възражението на ответника за погасяване на иска по давност поради изтичане на едногодишния давностен срок по чл.197 от ЗЗД. В тази връзка съдът е посочил, че исковата молба е била подадена по пощата на 19.12.2019г., поради което срокът е бил спазен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Кога е налице незабавно уведомяване по смисъла на чл.194, ал.1 от ЗЗД и такова ли е уведомяването направено два месеца след установяване на твърдения недостатък? Твърди, че разрешението, което е дал въззивния съд на посочения въпрос е в противоречие с формираната трайна практика на ВКС - Решение №10 от 07.03.2011г. по т. д. № 475/2010г., Определение №462 от 05.07.2011г. по т. д. №1118/2010г., Решение №811 от 13.10.2006 г. по т. д. №336/2006 г., Решение №1087 от 18.11.2008 г. по гр. д. №3672/2007 г., Решение по гр. д. №1062/2004г., ІІ г. о., Решение №547/07.07.1993 г. по гр. д. №1622/1992 г. на ВС, V г. о., Решение №1585/17.10.2002 год. по гр. д. №113/2002 г. на ВКС, V г. о. и много други.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.

В случая поставеният от касатора в изложението въпрос по приложението на разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗЗД се състои от две части. В първата си част /кога е налице незабавно уведомяване/ въпросът е от значение за изхода на спора, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче поддържания от страната допълнителен селективен критерий по т.1 на посочената разпоредба, тъй като въпросът не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В посочените в изложението съдебни актове е прието, че след откриване на недостатъци /явни или скрити/ на продадената вещ купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях, като в противен случай правата му се преклудират. В същите не е бил даван принципен отговор на въпроса кога уведомяването може да се приеме за незабавно, а съобразно установените по всеки казус факти за характера на недостатъците, начина на откриването им и действията на купувача съдебните състави са приемали дали по конкретното дело е налице такова и дали продавачът следва да отговаря за откритите недостатъци на продадената вещ. Обжалваното въззивно решение не противоречи на така формираната практика, тъй като, обсъждайки установените по делото обстоятелства, въззивният съд е приел, че продавачите са изпълнили задължението си за своевременно уведомяване на купувача за проблемите с канализацията на имота след констатирането им. Правилността на така направения извод не може да се обсъжда в производството по допускане на касационно обжалване. Във втората си част /дали уведомяването, направено два месеца след установяване на твърдения недостатък, е свовременно/ въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК и не е от значение за изхода на спора, тъй като съдържа във формулировката си твърдения за факти, каквито въззивният съд не е приемал за установени. По делото се установява, че запушването на канализацията на имота е било констатирано от ищците в края на м. октомври 2019г., като след това същите са предприели действия /изкопни работи/ по установяване на причините за това. След установяването и отстраняването им в началото на м. декември 2019г. ищците са уведомили ответника за недостатъците на продадената им вещ. От изложеното е видно, че въззивният съд не е приемал, че ищците са уведомили ответника за недостатъците два месеца след откриването им.

Доколкото не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, то не може да се допусне касационно обжалване на решението.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, онно обжалване, без даразглеждат соченит

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №107 от 05.07.2024г. по в. гр. д. №482/2023г. по описа на Апелативен съд- В..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.