O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 19.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ: С. Н.
Г. Н.
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4992 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1668 /16. 07.2015 год. на И. Т. И., Й. Т. И. и Н. Т. И., и тримата от [населено място], [община], подадена чрез адв. В. Й. - САК срещу въззивно Решение No 211 от 04.06.2015 година по гр. възз. д.Nо 153/2015год. на ОС - София, с правна квалификация чл. 109 ЗС.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция, с което е бил уважен иска на И. Т. И., Й. Т. И. и Н. Т. И., с правна квалификация чл. 109а ЗС, и след като на базата на твърденията на ищците е приел, че се касае до иск по чл. 109 ЗС е отхвърлил същия.
Въззивният съд е приел, че предприетите действия на ответниците С. Д. и съпругата му по заснемане в кадастъра на спорната част, използвана като вътрешен път и осигуряваща достъп до имота на ищците, като част от притежавания от същите недвижим имот от 1200 кв. м. извън регулация, не съставляват неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС и не препятстват ищците да ползват имота си, тъй като има осигурен достъп от друга граница на техния имот, както и по причина, че в титула за собственост на страните има посочена обща граница и няма отразена такава, като път.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд е разгледал незаявен иск респ. е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК се поддържа с довод, че обуславящият изхода на спора въпрос може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба, е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика ТР No 1/09.12.2013 год. по т. д.No 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, както и на Решение No 69 от 01.04.2015 година по гр. д.No 4941/2014 година на ВКС-3 г. о., Решение No 240 от 13.10.2014 год. по гр. д. No 3144/2014 година на ВКС- 3 г. о., Решение No 764 от 19.01.2011 год. по гр. д. No 1645 /2009 година на ВКС- 4 г. о. и на Определение No 66 от 29.01.2015 година по гр. No 254/2015 година на ВКС- 3 г. о.
Искане за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основания чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело, с довод, че няма съдебна практика и би довело до развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор - становище от ответниците по касация С. Д. и М. Д..
Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима с оглед характера на производството - съдебна делба, първа фаза, по допускането.
След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване и по двата поставени въпроса, който изискват произнасяне предвид на рамката на въззивно обжалване, определена от самия жалбоподател и процесуалните действия на съда в правомощията си на въззивна инстанция в светлината на разясненията на ТР No 1/09.12.2013 год. по т. д.No 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, както и по поставения въпрос относно възможността да се даде различна правна квалификация на спорните правоотношения от различни състави на един и същи въззивен съд.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ, равна на тази, заплатена при обжалването пред въззивния съд, а именно в размер на 25 лв. / двадесет и пет лв./, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение указанията за внасяне в срок на ДТ и представяне на вносен документ в канцеларията на съда, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 1668 /16.07.2015 год. на И. Т. И., Й. Т. И. и Н. Т. И., и тримата от [населено място], [община], подадена чрез адв. В. Й. - САК срещу въззивно Решение No 211 от 04.06.2015 година по гр. възз. д.Nо 153/2015год. на ОС - София, с правна квалификация чл. 109 ЗС.
УКАЗВА на касаторите да внесат дължимата пропорционална ДТ в размер на сумата 25 лв. / двадесет и пет/, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………….., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касаторите чрез процесуалния представител адв. В. Й. - САК, като им бъде съобщено задължението за ДТ и неблагоприятните последици при неизпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: