5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063

гр. София, 02.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 117 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “ЕВРОФИШ 2020” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 806/15.10.2024 г. по в. ч.гр. д. № 560/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено определение № 41/17.09.2024 г. на съдия по вписванията при Добричкия районен съд за отказ за частично заличаване в имотния регистър на залог върху търговско предприятие, вписан в СВ-Добрич под № 2, т. І, вх. рег. № 10653/17.12.2018 г., дв. вх. рег. № 10624.

От частния касатор се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че когато продажбата на заложено имущество по реда на ЗОЗ се извършва от съдебен изпълнител, тя приключва с постановление за възлагане по чл. 496 ГПК. В действащата правна уредба на ЗОЗ и Правилника за вписванията липсва предвидена възможност за лицето, което е придобило по този ред собствеността върху недвижим имот - част от заложено търговско предприятие, да иска заличаване на особения залог върху същия без съгласието на заложния кредитор. Развива се тезата, че въпреки всички специфики, залогът на търговско предприятие има общи черти с ипотеката, тъй като и двете са реални обезпечения. Поради това при заличаването на такъв особен залог след продан по реда на ГПК, следва да се приложи правилото на чл. 19, ал.2 ПВп, според което заличаването на ипотеката върху недвижим имот, продаден на публична продан, може да извърши по молба на купувача на имуществото, към която се прилага влязло в сила и вписано в книгите по вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор съгласно чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Уточнява се, че в подобни случаи заличаването на особения залог върху продаденото имущество следва да се отрази по молба на купувача, който следва да представи влязлото в сила и вписано постановление по чл.496 ГПК. По тези доводи се претендира отмяна на обжалваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията, както и даване на указания на последния за извършване заличаването на особения залог върху продаденото имущество.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Намира ли приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВп в хипотеза на заличаване на особен залог, учреден върху недвижим имот, част от търговско предприятие, който недвижим имот е бил отчужден по реда на индивидуалното принудително изпълнение чрез публична продан?”.

2. “Какъв е актът, въз основа на който се допуска заличаване на особен залог, учреден върху недвижим имот, част от търговско предприятие, който недвижим имот е бил отчужден по реда на индивидуалното принудително изпълнение чрез публична продан, като се вземе под внимание, че особеният залог е върху търговското предприятие и отчужденият недвижим имот съставлява част от особения залог?”.

Релевира се, че в определение № 87/15.02.2016 г. по ч. т.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че представеното пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания залог върху търговско предприятие е напълно достатъчно, за да се извърши заличаване на вписването във водения от службата по вписванията регистър. Това разрешение обаче било приложимо само в случаите, при които заложният кредитор се е удовлетворил чрез продажба на цялото търговско предприятие, каквато не е разглежданата хипотеза на продажба на отделни активи.

Поддържа се, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – поради вероятна нищожност, вероятна недопустимост или очевидна неправилност.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията за частично заличаване на особения залог на търговско предприятие само въз основа на представено постановление на ЧСИ за възлагане на недвижими имоти, окръжният съд е споделил изразеното от него становище, че заличаването на особен залог се извършва по правилата на чл. 22а ПВп чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. “д” ПВп на удостоверение от търговския регистър, а такова не е представено от заявителя. Изложени са подробни съображения, че редът за вписване на последващи изменения в учредения залог на търговско предприятие е идентичен с този на първоначалното вписване съгласно чл.22а ПВп. Когато се вписва или се заличава залог върху търговско предприятие в имотния регистър, актът, въз основа на който се извършва това, е единствено удостоверението за вписване/заличаване в търговския регистър, като същото се подрежда в особената за това книга по чл. 33, б. “д” ПВп. Решаващият състав е намерил, че в случая такова удостоверение от търговския регистър за частично заличаване на особения залог върху търговското предприятие досежно недвижимите имоти - предмет на осъществена публична продан по реда на ГПК, не е представено, поради което отказът на съдия по вписванията е потвърден. Окръжният съд е добавил, че в разглежданата хипотеза е неприложима нормата на чл. 19, ал. 2 ПВп, на която се позовава заявителят, тъй като същата регламентира ред за заличаване на ипотека, а по отношение на отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред, който не може да се дерогира чрез прилагане на норми по аналогия.

Настоящият състав намира, че не се обосновава директен и факултативен достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендират директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК, като не излага конкретни доводи в тази насока. Съгласно трайната практика на ВКС нищожен е съдебен акт, който е постановен от незаконен състав, излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразен в писмена форма или е неподписан съгласно задължителните изисквания по чл. 235, ал. 4 ГПК и съответно чл. 236, ал. 3 ГПК, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Недопустимо би било определение на въззивната инстанция по чл. 274, ал.1 ГПК, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т. е. десезиране на съда), др. В случая няма данни определението на окръжния съд да е вероятно нищожно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Не може да се обоснове и неговата вероятна недопустимост, доколкото са налице процесуалноправните предпоставки за произнасяне на съда - отказът на съдията по вписванията е подлежащ на обжалване акт, частната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана страна, подала заявлението за частично заличаване на вписването на особен залог на търговско предприятие. Поради горното настоящият състав намира, че не са налице директните основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и съответно предл.2 ГПК за осъществяване на касационен контрол.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Това предвидено от законодателя основание е предпоставено от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на същия. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. В случая страната не излага такива аргументи, а доводите й представляват оплакване за обикновена неправилност, поради което не може да се обоснове директен достъп до касация и в хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставените от частния касатор въпроси отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обусловили решаващата воля на окръжния съд. В константната практика на касационната инстанция - определение № 87/15.02.2016 г. по ч. т.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 370/01.08.2018 г. по ч. т.д. № 1412/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 50012/23.01.2023 г. по ч. т.д. № 1936/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 50036/04.07.2023 г. по ч. т.д. № 2037/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., и др., се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър по отношение на особен залог на търговско предприятие, включващо в активите си вещни права върху недвижими имоти (т. нар. “вторично вписване”), е единствено удостоверение от търговския регистър за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него. Този извод следва от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а ПВп. Наличието на така формирана практика на касацията и липсата на обосноваване нуждата от нейното осъвременяване изключват приложение на поддържания от страната допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.

В обжалваното определение окръжният съд не се е отклонил от така формираната практика на ВКС. Като е съобразил, че в случая от страна на частния жалбоподател не е представено удостоверение от търговския регистър за частично заличаване на особения залог върху търговското предприятие досежно недвижимите имоти - предмет на осъществена публична продан, е приел, че постановеният от съдия по вписванията отказ за частичното му заличаване в имотния регистър е правилен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на частния касатор, че разрешението, дадено в определение № 87/15.02.2016 г. по ч. т.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е приложимо само при продажба на цялото търговско предприятие, а не при частично заличаване на особения залог при продажба на отделни активи, не могат да бъдат споделени, тъй като правилата са еднакви и в двете хипотези. Поради горното поставените от страната питания не покриват и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на определението на Окръжен съд – Добрич.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 806/ 15.10.2024 г. по в. ч.гр. д. № 560/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.