О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1622

гр. София, 02.04.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. Иванов гражданско дело № 3135 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Н. Р. Г., чрез пълномощник адв. Ц. С., срещу въззивно решение № 2098/10.04.2024 г. по в. гр. д. № 995/2024 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 18895/17.11.2023 г. по гр. д. № 30628/2023 г на Софийски районен съд, е прието за установено, по иск на „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.55 ал.1 ЗЗД, че Н. Р. Г. дължи на дружеството - ищец сумата 11 735 лв. - заплатена на 16.06.2022 г на неосъществило се основание, ведно със законна лихва от 05.12.2022 г до изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 158/04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 66553/2022 г на СРС.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че събраните по делото доказателства не са били обсъдени задълбочено и в тяхната цялост от въззивния съд, в следствие на което бил направен необоснован извод, че не са налице две различни сделки на различни основания между различни страни, а сделката е една.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, е поставен процесуалноправен въпрос, за задължението на...