Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на С.А от [населено място] за отмяна на влязло в сила Определение № 5946/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 6732/2018 г. по описа на Административен съд София – град, оставено в сила с Определение № 13733/09.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13462/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение.
В искането за отмяна С.А посочва, че същото е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърди, че представените нови писмени доказателства са от съществено значение за изхода на правния спор и счита, че определението, чиято отмяна иска, е в противоречие с решение изх. № 97-00-70/27.11.2018 г. на Министерство на културата, Определение № 7029/06.11.2018 г. по адм. д. № 6735/2018 г., писмо изх. № РД-44-135/11.12.2018 г. на НИМ - София, писмо изх. № РД-44-136/13.12.2018 г. на НИМ - София, писмо изх. № РД-08-72/13.12.2018 г. на НИМ - София, Заповед № 1083/18.12.2018 г. на НАИМ към БАН. Допълнително с молба от 21.02.2019 г. са представени нови доказателства, които според искателя са от съществено значение за делото, а именно: решение № 7452/10.12.2018 г. по адм. д. № 8360/2018 г., решение изх. № 97-00-29/27.06.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, Определение № 148 от 08.01.2019 г. по адм. д. № 12660/2018 г., решение изх. № 97-00-58/12.09.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, решение № 1055/25.01.2019 г. по адм. д. № 6502/2017 г. на ВАС и писмо изх. № РД-44-16/12.02.2019 г. на НИМ - София.
Ответникът – главният секретар на Министерство на културата не изразява становище по искането за отмяна.
Искането за отмяна е допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
С Определение № 5946/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 6732/2018 г. по описа на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на С.А против решение № 97-00-22/08.06.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, с което на основание чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1, 3, 5 и т. 6 АПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), е прекратено производството по заявление вх. № 97-00-22/30.04.2018 г. за достъп до обществена информация. Това определение е оставено в сила с Определение № 13733/09.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13462/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.
В случая част от представените нови писмени доказателства представляват формирана съдебна практика във връзка с административни актове, различини от административния акт предмет на контрол в съдебните производства по посочените две определения, чиято отмяна се иска и при различна фактическа обстановка.
Представените по делото решения и писма на Министерство на културата, НАИМ към БАН и НИМ - София касаят различни факти, които не са относими към предмета на правния спор по адм. д. № 6732/2018 г. по описа на Административен съд София – град и адм. дело № 13462/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение.
Видно от изложеното в молбата за отмяна, в случая не става въпрос нито за нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателства, а молителката не е съгласна със съдържанието на съдебния акт, като наведените оплаквания в тази насока не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК.
При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице сочените в молбата за отмяна основания, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, втора колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С.А от [населено място] за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Определение № 5946/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 6732/2018 г. по описа на Административен съд София – град, оставено в сила с Определение № 13733/09.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13462/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.