Образувано е по касационна жалба на "Висаж 82" ЕООД, с. С., област П. чрез неговия пълномощник срещу решение №1246/05.06.2018 г. по адм. 3134/2017 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба - О. Х чрез своя пълномощник в писмено становище и ответникът "Универсал-Т" ЕООД чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна.

Ответниците по касационната жалба-Т.Д, Х.С, "Про-К. Б" ЕАД, "Инвесттурс" ЕООД, К.Н и кметът на община Х. не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора с искане за обявяване нищожността на заповед № РД-06-345 от 26.07.2007г на кмета на О. Х, с която на основание чл. 134, ал. 1 от ЗУТ, чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, Решение № 61, взето с Протокол №7/14.06.2007г. и Решение №66, взето с Протокол №8/18.07.2007г. на Експертния съвет по устройство на територията при О. Х и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ -План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за част от кв. 5-санаториуми по плана на Красновски бани, касаещо ПИ № 156. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Основанията за нищожност са съобразно степента и тежестта на допусната незаконосъобразност при издаването на един административен акт. В случая административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, въз основа на посочена правна норма, при липса на особени съществени процесуални нарушения, както и при съответствие с целта на закона.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че неточностите между графичната и текстовата част на процесната заповед са несъществени и не обосновават нищожност на оспорения административен акт, още повече, че графичната част е неизменна такава от процесната заповед. Що се касае до допуснатите нарушения на изискванията на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ относно дължината на новопроектираната задъдена улица и спазване на чл. 60, ал. 2 от ЗУТ, те водят до извод за незаконосъобразност на процесната заповед, а не обосновават извод за нищожност на същата. В тази връзка решаващият съд правилно е изтъкнал, че до имота на жалбоподателя достига улица-тупик, която не е създадена с процесния ПУП-ПРЗ и че обръщало на тази улица е въпрос на проучване и проектиране.

Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон при следните съображения:

Нищожният акт не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Н. акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. В случая срокът за оспорване поради незаконосъобразност е пропуснат, а наведените нарушения сочат на незаконосъобразност /унищожаемост/, но не и на нищожност. Съобразно с това и с оглед на всеки от възможните пороци на акта, съдът е извършил правната си преценка в решението, като е приел, че не е налице нищожност в конкретната хипотеза. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на материалната компетентеност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. В тази насока правилно е изтъкнато, че само пълната липса на условията или предпоставките и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможността за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание би довел до нищожност на акта. В случая е налице ясно и разбираемо волеизявление и въз основа на посочена правна норма, която макар и да не е конкретизирана като отделна точка, сочи на налично материалноправно основание за издаване на оспорената като нищожна заповед. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора, което в конкретния казус не е така. Обстоятелството, както се посочи, че не е посочена конкретна хипотеза за изменение на ПУП-ПРЗ може да обоснове материална незаконосъобразност, но не и нищожност поради липса на материалноправна предпоставка.

Не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като и при недопускането им пак би се стигнало до същото решение от страна на административния орган.

Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и постановено при правилно приложение на закона и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба "Универсал-Т" ЕООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващия възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 /хиляда/ лв. съгласно приложения договор и пълномощно.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1246/05.06.2018 г. по адм. 3134/2017 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА "Висаж 82" ЕООД, с. С., област П. да заплати на "Универсал-Т" ЕООД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Решението е окончателно.