Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение № 4534 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3251/2016 г. от Административен съд – София град. С него по жалба на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1.3, 1.6 и 1.11 и по раздел 2, т. 2.14 и т. 2.15, с които е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. и решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. С касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, алтернативно – за неговата неправилност като се сочат всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, съответно да бъде отменен като неправилен, а делото – върнато за ново разглеждане, или вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Церовски, Комисията заявява, че поддържа касационната жалба само по отношение на т. 1.3, 1.6 и 1.11 от оспорения акт. Счита, че по отношение на т. 2.14 и 2.15 производството следва да бъде прекратено, доколкото има влезли в сила решения, с които същите точки са отменени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Б. С" ЕООД в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.. С, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основанията по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Отправя искане за оставяне на обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно в сила.

Ответниците - „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.. С, също оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Заинтересованата страна – „Н. Еа Компания" ЕАД (НЕК) в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Бояджиева, изразява становище за недопустимост, а в условията на алтернативност за неправилност на обжалваното решение, поради което моли за обезсилването му, респективно за отмяната му. В съдебно заседание изказва мнение, че по отношение на т. 2.14 и 2.15 производството следва да бъде прекратено, тъй като с влезли в сила съдебни решения тези точки са отменени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Останалите заинтересовани страни – „ЧЕЗ Е. Б" АД, „ЕВН Б. Едяване" ЕАД и „Енерго-П. П" АД не ангажират становище по касационната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране срещу определение от 01.10.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. на Административен съд – София град, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта му за разноските по направеното възражение за прекомерност. Със същото определение обжалваното решение № 4534 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. е изменено в частта му за разноските, като присъдените на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД разноски са увеличени от 2300 на 2350 лв.

По частната жалба е постъпил писмен отговор от „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД, с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По касационната жалба:

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД срещу решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1.3, 1.6 и 1.11 и раздел 2, т. 2.14 и 2.15, с които е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. и решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 4534 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. Административен съд – София град е отменил решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в оспорената му част. За да постанови този резултат, е приел, че подадената пред него жалба е допустима, като подадена в срок и при наличие на правен интерес, който е обосновал с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56/2015 г.), съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, за което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Т.е. на преференциални цени, според съда, се изкупувало не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответствало на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установявал с приемането на процесното решение, евентуалното негово незаконосъобразно определяне в по-нисък размер щяло да рефлектира върху количеството на изкупуваната на преференциална цена електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от жалбоподателите, а това несъмнено представлявало засягане на техните законни интереси.

По отношение на доводите за нищожност на оспореното решение поради обявяването на интернет страницата на КЕВР на два варианта на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. с различни стойности на установеното нетно специфично производство, т. е. с различно съдържание, първоинстанционният съд се е позовал на решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7950/2016 г., с което въпросът за нищожността, повдигнат на това основание, бил решен със силата на пресъдено нещо, което изключвало преразглеждането му.

При изпълнение на служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган. С §17 от ПЗР на ЗИДЗЕ изрично било възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, т. е. компетентността за издаване на акта произтичала пряко от законова правна норма. Освен това процесното решение било прието съобразно чл. 13, ал. 7 вр. ал. 5 от ЗЕ на закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика”, при наличие на изискуемия кворум - присъствали са 7 от общо 9-тимата членове на Комисията, с единодушие на гласовете, 4 от които на членове със стаж в енергетиката, като бил съставен протокол с отразени в него начин на гласуване и брой гласове.

Съдът обаче е счел, че решението е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно е констатирал, че в акта липсват фактически основания - такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 1.3, 1.6, 1.11, 2.14 и 2.15 от решението. По-точно, отново се е позовал на измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 46/2015 г.), както и на §17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, които задължават КЕВР в срок до 31 юли 2015 г. и в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон. Съдът е цитирал легалната дефиниция, дадена в §1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, а именно, че „нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Според съда, логическият анализ и тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга сочели, че размерът на НСП на ел. енергия следвало да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, които са послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. Съдът е констатирал, че в решение № СП-1 се посочва, че по силата на чл. 32, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ определяните преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, отчитали производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, както и че според чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ отм. се вземала предвид производителността на инсталацията, съответно наличният ресурс на първичния енергиен източник. Посочва се също така, че при определянето на преференциалните цени, в т. ч. с решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г., КЕВР е отчела като основен елемент НСП на електрическа енергия на съответните групи производители. Но, според съда, в тежест на КЕВР било да обоснове и докаже какъв е размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който били определени преференциалните цени съгласно решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г., както и че в решение № СП-1 от 31.07.2015 г. този размер е установен по начина, посочен в §1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ - като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Първоинстанционният съд е констатирал, че такива фактически данни и доказателства по делото липсват, поради което на практика оспореното решение № СП-1 от 31.07.2015 г. било изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на нетно специфично производство по т. 1.3, 1.6, 1.11, 2.14 и 2.15. Такива мотиви липсвали и в доклада, а не можели да се изведат и от решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, като в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. посочената „средногодишна продължителност на работа“ на този тип централи, посочени в раздел 1, била 3800 работни часа годишно и 43, 38% продължителност на работа средно годишно, а в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. била посочена средногодишната продължителност на работа на централата – 1250 часа, годишна ангажираност - 14, 27%. Съдът е посочил, че дори и да се приемело, че понятията „средногодишна производителност на работа” и „средногодишна продължителност на работа” на ВЕЦ и ФтЕЦ са идентични, поради което именно данните за средногодишната продължителност на работа на централите, посочени в решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР били послужили за установяване на конкретния размер на НСП в процесното решение, то напълно неясно оставало дали и как са определени собствените нужди от електроенергия, които следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия, съгласно формулата по §1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Същите не били отразени като стойност/число/размер в решения № № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г., както и в решение № СП-1/31.07.2015 г., нито пък била посочена методика за определянето им. Съдът е констатирал, че данни за размера и начина, по който са изчислени собствените нужди на ВЕЦ и ФтЕЦ, не можели да се извлекат и от другите документи по преписката, което било допустимо с оглед факта, че мотивите на административния акт биха могли да са изложени отделно или да се съдържат и в друг документ, който е част от административната преписка.

Първоинстанционният съд не е кредитирал като доказателство представените от ответника справки към решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, тъй като нямало данни от кого, по какъв повод и кога са изготвени тези справки. Самите решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и решение № СП-1 не реферирали и не се позовавали на т. нар. „финансов модел“, а нямало данни и доказателства, че финансовият модел, от който се твърди, че са представените извлечения, съставлява част от административната преписка по издаването, както на процесното решение, така и на решенията за определяне на преференциалните цени. Нямало и доказателства, че такъв финансов модел съществува като документ и че той е послужил при издаването на решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, съответно на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Съдът е посочил, че при липсата на доказателства, различни от посочените справки за това, какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалните цени и как той е установен, било невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочените в т. 1.3, 1.6, 1.11, 2.14 и 2.15 от решение № СП-1 размери на нетното специфично производство на електрическа енергия и в резултат на това от съда не можела да бъде извършена проверка спазени ли са изискванията на закона относно начина на определяне на НСП съобразно формулата, предвидена §1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ.

Като краен извод Административен съд - София град е посочил, че решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в оспорената му част по т. 1.3, 1.6, 1.11, 2.14 и 2.15 е немотивирано, което представлявало неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничавало правото на защита на засегнатите лица и препятствало съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. С тези съображения е отменил решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1.3, 1.6 и 1.11 и по раздел 2, т. 2.14 и т. 2.15.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от КЕВР, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за недопустима в частта й, с която се обжалва съдебното решение в частта му, с която са отменени т. 2.14 и 2.15 от раздел 2 на решение № СП-1 от от 31.07.2015 г. на КЕВР.

След извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че въпросът за законосъобразността на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по раздел 2, т. 2.14 и 2.15 е разрешен с влезли в сила съдебни актове. С решение № 14886 от 03.12.2018 г. по адм. дело № 10757/2017 г. на ВАС е оставено в сила решение № 4937 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3247/2016 г. на АССГ, с което е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 2.14. С решение № 14955 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 10758/2017 г. на ВАС е оставено в сила решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 3249/2016 г. на АССГ, с което е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 2.15.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р.Б.С то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение.

Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, при която жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекратява.

В останалата част касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Неоснователно е възражението за недопустимост на решението като произнесено по жалба от лица без правен интерес. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът е била процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена в срок, а освен това в нея са били направени възражения за нищожност, които впоследствие са приети за неоснователни. Безспорно жалбоподателите в първоинстанционното производство и ответници пред настоящата касационна инстанция произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, както следва: „Б. С“ ЕООД произвежда ел. енергия от „кабел 20 kV – външно електрозахранване БКТП 20/0, 4 kV-160 kVA“, находяща се в с. П., община С.; „Фей енд Ко“ ООД е производител на ел. енергия от ФтЕЦ с инсталирана мощност 2, 7 МWp, намираща се в гр. Н., област С. З; „Делектра-Хидро“ АД произвежда ел. енергия от МВЕЦ „Лесичово“, намираща се в землището на с. Л., обл. Пазарджик; „Димсол 1“ ЕООД е производител на ел. енергия от 3 бр. ФтЕЦ и външно електрозахранване, находящи се в землището на с. Р., община Д.ад и „Пе Ко Енерджи“ ЕООД произвежда ел. енергия от 4 бр. ФтЕЦ, всички в землището на с. Д., община С.. Дружествата са сключили договори за изкупуване на ел. енергия, по силата на които те произвеждат, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от тях електрическа енергия от възобновяемите източници, с изключение на количествата, които продавачите ползват за собствени нужди, по свой избор ползват за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продават по свободно договорени цени по реда Г. Д, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Преференциалните цени, на които се изкупува произведената от енергийните обекти на дружествата ел. енергия са определени с решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Ц-18/20.06.2011 г. С процесното решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в оспорената му част е определено НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решения № Ц-10 от 30.03.2011 г. и № Ц-18 от 20.06.2011 г. При тези обективни факти, безспорно „Б. С" ЕООД, „Феи енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД са били адресати на издаденото решение, което засяга пряко и непосредствено техните права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяемите източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер, който размер за пръв път се установява с това второ решение. Очевидно е, че жалбоподателите имат правен интерес, жалбата е била подадена от надлежно упълномощен адвокат, не е била оттеглена и не е бил направен отказ от оспорването. Затова жалбата е била процесуално допустима за разглеждане по същество.

Съдебното решение в частта, с която са отменени т. 1.3, 1.6 и 1.11 от раздел 2 на решение СП-1 от 31.07.2015 г. е и правилно като съответстващо на материалния закон. Обективен факт е, че с §16 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн.ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. А съгласно §17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Въз основа на посочените разпоредби, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” и Дирекция „Правна”, с вх. № Е - Дк-246/30.07.2015 г. В този доклад се предлага на КЕВР да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в няколко решения, измежду които и относимото за случая решение Ц-10 от 30.03.2011 г. Предложението в доклада по отношение на среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 м и инсталирана мощност от 200 до 10 000 kW е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10/30.03.2011г. да е в размер на 3 724 kWh, при определена цена – 178, 68 лв./MWh, без ДДС (т. 1.3). За микро ВЕЦ с помпи 30 kW нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10/30.03.2011 г. да е в размер на 2 500 kWh, при определена цена – 112, 48 лв./MWh, без ДДС (т. 1.6). По отношение на електрически централи с фотоволтаични модули над 5 kW нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10/30.03.2011 г. да е в размер на 1 209 kWh, при определена цена – 699, 11 лв./MWh, без ДДС (т. 1.11).

На 31.07.2015 г. е проведено закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика”, на което е прието процесното решение № СП-1 в няколко точки, сред които и процесните - т. 1.3, 1.6 и 1.11, с които се установява НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение Ц-10 от 30.03.2011 г. Решението е взето с единодушие. Определената с решението стойност на НСП по т. 1.11 е различна от предложената с доклада, а именно: за електрически централи с фотоволтаични модули над 5 kW нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10/30.03.2011 г. в доклада е предложена НСП в размер на 1 209 kWh, при определена цена – 699, 11 лв./MWh, без ДДС, а в решение СП-1 е определена НСП 1302 kWh.

Съгласно §1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, „нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Именно това нетно специфично производство не е ясно как, по какъв начин е било установено по размер, като се вземе предвид, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и то след приспадане на собствените нужди. Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници. НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че липсват фактическите основания за издаване на решение № СП-1, в обжалваната част.

Настоящият състав напълно споделя развитите от първоинстанционния съд съображения относно приложените по делото справки – извлечение от финансов модел. Действително в този си вид – таблица на хартиен носител, с отразяване под нея, че е изготвено извлечение от финансов модел, с подписи на изготвилите извлечението служители, не може да служи за използване на отразените технически показатели и стойности на електроенергия в числов вид. Няма никакви данни тези справки да са съществували към момента на вземане на решение Ц-10 от 30.03.2011 г. и на решение № СП-1 от 31.07.2015 г., защото не са отразени в тях. Липсата на конкретика препятства проверката за правилното изчисление на НСП по формулата в дадената от закона легална дефиниция - §1, т. 29 от ЗЕВИ.

Правилно съдът е посочил, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на ответника – издател на оспорвания акт като е въпрос на преценка на самата страна как и с какви доказателствени средства да докаже твърденията си.

На това място само за пълнота следва да бъде посочено, че допуснатото разминаване на стойностите в доклада и в самото решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е още едно основание за незаконосъобразност на обжалваното решение.

С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в частта му, с която са отменени т. 1.3, 1.6 и 1.11 от раздел 1 на решение № СП-1/31.07.2015 г.

По частната жалба:

С определение от 01.10.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. Административен съд – София град е оставил без уважение молбата на КЕВР за изменение на решението в частта му за разноските. Със същото определение обжалваното решение № 4534 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. е изменено в частта му за разноските, като присъдените на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД разноски са увеличени от 2300 на 2350 лв. За да постанови този резултат, след преценка на съотношението между заплатената цена за адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че е налице съответствие между двете, с оглед на което е счел, че направеното от процесуалния представител на Комисията възражение за прекомерност е неоснователно. В същото време обаче без да е искано от страната съдът е увеличил размера на присъдените разноски от 2300 на 2350 лв. Следва да се отбележи, че подобно искане не е направено и от страна на процесуалния представител на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД в отговора на молбата за изменение на решението в частта за разноските, в чиято полза би било това изменение на решението. По този начин, като е увеличил размера на разноските съдът се е произнесъл свръхпетитум по искане, с което не е бил сезиран. Ето защо в частта, с която размерът на присъдените разноски е бил увеличен, определението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството в тази му част - прекратено. В останалата част определението е правилно, постановено при обоснована съпоставка и преценка на фактическата и правна сложност на делото и осъществената адвокатска защита.

По отношение исканията на страните за присъждане на разноските пред настоящата инстанция Върховният административен съд, четвърто отделение, прецени, че при този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Същото се отнася и до поисканото от процесуалния представител на заинтересованата страна „НЕК“ ЕАД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изричното изявление на процесуалния представител на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД, направено в съдебно заседание, че разноски не се претендират, съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.03.2019 г., с което е даден ход за разглеждане по същество на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4534 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3251/2016 г. от Административен съд – София град.

О. Б. Р. касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4534 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3251/2016 г. от Административен съд – София град в частта му, с която е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по раздел 2, т. 2.14 и т. 2.15.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 13909/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4534 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3251/2016 г. от Административен съд – София град в частта му, с която е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по раздел 1, т. 1.3, 1.6 и т. 1.11.

ОБЕЗСИЛВА определение от 01.10.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. на Административен съд – София град в частта, с която е изменено решение № 4534 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. на Административен съд – София град, като размерът на присъдените на „Б. С" ЕООД, „Фей енд Ко“ ООД, „Делектра-Хидро“ АД, „Димсол 1“ ЕООД и „Пе Е. Е" ЕООД разноски е увеличен от 2 300 на 2350 лв. и прекратява производството в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 01.10.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. на Административен съд – София град в останалата му част.

Решението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението, а в останалата част не подлежи на обжалване.