Образувано е по касационна жалба на Х. С. Х против решение № 1611 от 28. 09. 2018 г. по адм. дело № 1004/ 2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 152/ 06.03.2018 г., издадена от кмета на община П., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „допълващо застрояване – лятна кухня“, изграден в северозападната част на УПИ VIII, кв. 19 по плана на гр. П.. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като нареденият за премахване обект не представлява строеж, както и че не е изграден от нея. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът – кметът на община П. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Бургас, с което жалбата на Христова против заповедта на кмета на община П. е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, изпълнен без необходимите строителни книжа. Констативният акт е съобщен на жалбоподателката на 24.01.2018 г. (известие за доставяне), като й е осигурена възможност да представи възражения. Ето защо правото на защита на страната в административното производство не е нарушено, а доводите в обратния смисъл са неоснователни.

Крайният извод на административния съд за постановяване на оспорения административен съд в съответствие с материалния закон следва да бъде споделен, но по различни от изложените в съдебното решение съображения. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая съдебният състав правилно приема, че материалноправните предпоставки, предвидени в текста са осъществени. С оспорената заповед на жалбоподателката е наредено да премахне незаконен строеж „допълващо застрояване - лятна кухня“ с размери 6.00м./6.30 м., изградена в северозападната част на УПИ VIII, кв. 19 по плана на гр. П.. Установено е, че нареденият за премахване обект представлява едноетажна постройка, дървена конструкция, изградена върху бетонова настилка, в която са замонолитени метални планки с анкерни болтове, към които са захванати дървените колони. Конструкцията е оградена с тухлени зидове, долепени от север и запад до зидове на сгради от допълващото застрояване, изградени в съседните имоти, а от изток и юг - е вградена в нови зидове 12 см. Постройката е с едноскатен дървен покрив, покрит с ондулин и е с размери 5.87м./ 6.35м. и височина 2.70м. От юг и изток има прозорци и метална входна врата. Описаният обект е изграден от жалбоподателката Христова след 2008 г. Това обстоятелство се установя от нотариално заверената през 2008 г. декларация, с която останалите съсобственици изразяват съгласие Христова да построи в имота масивна лятна кухня, както и от липсата на доказателства в друг смисъл, въпреки осигурената възможност на жалбоподателката да представи такива в подкрепа на твърденията си.

При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаната в заповедта за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект.

Предвижданията на ПУП - ПЗ за процесния УПИ VIII, кв. 19 по плана на гр. П. са без значение за преценката за законността на строежа, поради което представените в тази насока доказателства са ирелвантни за разрешаване на правния спор.

С оглед времето на извършване на строителството – след 2008 г., следва да се приеме, че разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както и на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ са неприложими. Следователно строежът не може да бъде определен като търпим и подлежи на премахване.

Съображенията на жалбоподателката, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като имотът е съсобствен между нея и трето лице, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Цитираната по-горе декларация установява, че извършител на строежа е именно жалбоподателката. Поради това и в съответствие с разпоредбата на § 3 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол и с чл. 225а, ал. 6 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя, правилно е преценено, че Христова следва да бъде задължена да премахне незаконния строеж.

Възраженията на касационната жалбоподателка, че строежът е извършен преди 2000 г. също са неоснователни. Доказателства в този смисъл не са ангажирани, въпреки предоставената от съда възможност за това (протокол от съдебно заседание на 05.06.2018 г.). Ето защо като единствена индиция за периода да изграждане на постройката следва да се възприеме изложеното в представената и цитирана по - горе нотариално заверена декларация, според която през 2008 г. останалите съсобственици дават съгласие Христова да построи в съсобствения имот лятна кухня.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1611 от 28.09.2018 г. по адм. дело № 1004/2018 г. на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.

Образувано е по касационна жалба на Х.Х против решение № 1611 от 28. 09. 2018 г. по адм. дело № 1004/ 2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 152/ 06.03.2018 г., издадена от кмета на община П., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „допълващо застрояване – лятна кухня“, изграден в северозападната част на УПИ VIII, кв. 19 по плана на [населено място]. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като нареденият за премахване обект не представлява строеж, както и че не е изграден от нея. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът – кметът на община П. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Бургас, с което жалбата на Христова против заповедта на кмета на община П. е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, изпълнен без необходимите строителни книжа. Констативният акт е съобщен на жалбоподателката на 24.01.2018 г. (известие за доставяне), като й е осигурена възможност да представи възражения. Ето защо правото на защита на страната в административното производство не е нарушено, а доводите в обратния смисъл са неоснователни.

Крайният извод на административния съд за постановяване на оспорения административен съд в съответствие с материалния закон следва да бъде споделен, но по различни от изложените в съдебното решение съображения. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая съдебният състав правилно приема, че материалноправните предпоставки, предвидени в текста са осъществени. С оспорената заповед на жалбоподателката е наредено да премахне незаконен строеж „допълващо застрояване - лятна кухня“ с размери 6.00м./6.30 м., изградена в северозападната част на УПИ VIII, кв. 19 по плана на [населено място]. Установено е, че нареденият за премахване обект представлява едноетажна постройка, дървена конструкция, изградена върху бетонова настилка, в която са замонолитени метални планки с анкерни болтове, към които са захванати дървените колони. Конструкцията е оградена с тухлени зидове, долепени от север и запад до зидове на сгради от допълващото застрояване, изградени в съседните имоти, а от изток и юг - е вградена в нови зидове 12 см. Постройката е с едноскатен дървен покрив, покрит с ондулин и е с размери 5.87м./ 6.35м. и височина 2.70м. От юг и изток има прозорци и метална входна врата. Описаният обект е изграден от жалбоподателката Христова след 2008 г. Това обстоятелство се установя от нотариално заверената през 2008 г. декларация, с която останалите съсобственици изразяват съгласие Христова да построи в имота масивна лятна кухня, както и от липсата на доказателства в друг смисъл, въпреки осигурената възможност на жалбоподателката да представи такива в подкрепа на твърденията си.

При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаната в заповедта за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект.

Предвижданията на ПУП - ПЗ за процесния УПИ VIII, кв. 19 по плана на [населено място] са без значение за преценката за законността на строежа, поради което представените в тази насока доказателства са ирелвантни за разрешаване на правния спор.

С оглед времето на извършване на строителството – след 2008 г., следва да се приеме, че разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както и на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ са неприложими. Следователно строежът не може да бъде определен като търпим и подлежи на премахване.

Съображенията на жалбоподателката, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като имотът е съсобствен между нея и трето лице, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Цитираната по-горе декларация установява, че извършител на строежа е именно жалбоподателката. Поради това и в съответствие с разпоредбата на § 3 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол и с чл. 225а, ал. 6 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя, правилно е преценено, че Христова следва да бъде задължена да премахне незаконния строеж.

Възраженията на касационната жалбоподателка, че строежът е извършен преди 2000 г. също са неоснователни. Доказателства в този смисъл не са ангажирани, въпреки предоставената от съда възможност за това (протокол от съдебно заседание на 05.06.2018 г.). Ето защо като единствена индиция за периода да изграждане на постройката следва да се възприеме изложеното в представената и цитирана по - горе нотариално заверена декларация, според която през 2008 г. останалите съсобственици дават съгласие Христова да построи в съсобствения имот лятна кухня.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1611 от 28.09.2018 г. по адм. дело № 1004/2018 г. на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.