Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.А против заповед № 8121К-870/02.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, на материалния закон и неговата цел се иска неговото изменение, като в частта относно определената длъжност и ранг, а алтернативно се иска отмяната му в обжалваната част и връщане на органа за ново произнасяне. Твърди незаконосъобразност на заповедта, тъй като длъжността, на която е назначен - „старши експерт“ и определеният му ранг V-ти младши са занижени в сравнение с предвиденото в закона. Освен това счита, че административният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Претендира заплащане на деловодни разноски

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената пред настоящия състав заповед № 8121К-870/02.02.2017 г., с която В.А е назначен за държавен служител на длъжност „старши експерт“ – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с ранг V-ти младши, експертно ниво 6 по Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) отдел „Говорители на структури на МВР) към дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ е постановена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентния орган съгласно чл. 33, ал. 1, т. 7 и чл. 158 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Същата е в предписаната от закона форма – писмена по чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и съдържа реквизитите по чл. 11 ЗДСл.

При издаването на акта няма допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, доколкото липсват предвидени такива в ЗМВР и ЗДСл.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон

По силата на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на ЗИД заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този ЗИД.Аея 3 и алинея 5 на посочения параграф предвиждат, че служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура и им се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг.

От цитираната законова уредба следва извод, че в случая макар в разпоредбата на § 69, ал. 3 ЗИЗДЗМВР да е предвидено, че категорията служители в МВР, посочени в § 69, ал. 1 ЗИДЗМВР се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура предвид факта, че в алинея първа изрично е посочено, че техните служебни правоотношения се преобразуват в случая се касае до преназначение на тези служители.

Жалбодателят оспорва заповедта в частите относно определената му длъжност „старши експерт“ като счита, че предвид изпълняваната от него до момента длъжност „началник на група“ – главен инспектор е следвало да бъде назначен на длъжност „главен експерт“, както относно определеният му ранг – V-ти младши, който му е определен при несъобразяване на факта, че е имал признат ранг І-ви младши.

Жалбата в частта относно неправилно определяне на ранга е неоснователна, тъй като с последваща заповед рег. № 8121К-3752/31.03.2017 г. на Алексов е присъден ранг първи младши, считано от 01.02.2017 г.

До издаване на процесната заповед жалбодателят по силата на заповед № 8121К-1016/30.03.2015 г. – т. 2 на Министъра на вътрешните работи е заемал длъжността – началник на група ОДМВР Перник, на която длъжност е преназначен. За заемането на длъжност по служебно правоотношение по ЗДСл са определени минималните изисквания за заемане на длъжността – образователна степен, ранг и професионален опит. Не се съдържа изискване за максимален професионален опит или стаж, при наличието на който държавният служител следва да бъде назначен на по-висока длъжност. Изпълнението на условието на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР не е обвързано от спазването на определена процедура и по тази причина органът по назначаването преназначава служителите по целесъобразност, като спазва изискването за достигнат минималните изисквания за образователна степен и професионален опит. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателя, че органът по назначаването не е извършил преценка за преназначаването поради достигане на определен стаж, тъй като това обстоятелство е било ирелевантно. Спазено е изискването на ал. 3 от същия параграф преобразуването да се извърши с щата на съответната структура.

Административният акт е издаден и при съответствие с целта на закона, свързана със закриване или окрупняване на звена в системата на МВР.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А против заповед № 8121К-870/02.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.