Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1, 4 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по искане на Х. А. Д., М. А. Т. и В. В. Д. за отмяна на влязло в сила Решение № 12920/30.10.2014г., постановено по адм. дело № 2955/2014г. по описа на ВАС, трето отделение.
Искането за отмяна се поддържа на основания, квалифицирани от молителите по чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Молителите твърдят, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни до този момент, а именно конституиране по делото на страни, които до този момент не са участвали като такива. Поддържа се още, че решението на Върховния административен съд, противоречи на влязлото в сила решение от 17.10.2007г. на Шуменски окръжен съд по адм. дело № 25/2006г., отново поради това, че по адм. дело 2955/2014г. са участвали страни, които не са участвали по делото до този момент. По-конкретно оспорва се правото на [фирма] да участва в съдебното производство.
О. [] счита молбата за недопустима и моли да бъде върната или да бъде отхвърлена като неоснователна.
О. О управител на О. Ш, [община], В. Д. Д., З. С. Н., В. С. Ш., К. Т. Р., Р. Г. С., З. А. С., Ц. Д. Г., В. Г. В., Й. М. С., Т. Ц. Г., С. Д. Г., И. Н. И., Н. Т. Г., Ж. Г. Т., Я. Л. З., И. Т. Х., М. Д. Т.,Р. Д. П. и Ц. Д. Г. не вземат становище.
Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:
В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 1, 4 и 5 от АПК, се иска отмяна на влязло в сила Решение № 12920/30.10.2014г., постановено по адм. дело № 2955/2014г. по описа на ВАС, трето отделение. С това решение е оставено в сила решение № 2 от 03.12.2013г. по адм. дело 1/2013г. на Окръжен съд Шумен.
С решение от 17.10.2007г. по адм. дело № 25/2006 г. по описа на Окръжен съд Шумен е отменено решение №ХХХ-1225/30.12.1998г. на Областния управител на Област В., с което не е уважено искането на М. Д., К. Ш. и Ж. Т. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за отчужден им по ЗОЕГПНС недвижим имот, чрез учредяване на съсобственост върху построената на мястото на имота сграда; признато е правото на Х. Д., М. Т., З. Н., В. Ш., К. Р. и Ж. Т. - Д. да бъдат обезщетени чрез учредяване на съсобственост върху апартамент № 5, находящ се на третия етаж на масивна жилищна сграда, разположена в парцел ІV -2720, кв. 178 по плана на [населено място] и върху търговски обект на партерния етаж в същата сграда. Страни по това дело са били Х. А. Д., наследниците на Ж. А. Т.-Д. – В. Д. Д. и В. В. Д., М. А. Т., Областен управител на О. Ш. [], З. С. Н., В. С. Ш., К. Т. Р., Р. Г. С., Д. П. Р., З. А. С., Ц. Д. Г., В. Г. В., Й. М. С., Т. Ц. Г., С. Д. Г., И. Н. И., Н. Т. Г., [община], Ж. Г. Т., Я. Л. З., И. Т. Х. и М. Д. Т.. Именно тези страни са участвали и по адм. дело 2955/2014г. на ВАС.
Решение от 17.10.2007г. по адм. дело № 25/2006 г. по описа на Окръжен съд Шумен е отменено с влязло в сила решение №6587/20.05.2009г. по адм. дело №2443/2008 г. по описа на Върховния административен съд в частта му, с която В. Ш. е включена в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, както и в частта, с която на Х. Д., М. Т., З. Н., К. Р. и Ж. Т. - Д. е признато право на обезщетяване чрез учредяване на съсобственост върху търговския обект, като вместо него е признато правото на тези лица да бъдат обезщетени с компенсаторни записи за разликата до пълния размер на дължимото им обезщетение, ако за тях не е достатъчно обезщетяването по предпочитания от тях начин - чрез съсобственост върху апартамент № 5, находящ се на третия етаж на масивна жилищна сграда, разположена в парцел ІV - 2720, кв. 178 по плана на [населено място]. В останалата част решението е оставено в сила.
С решение от 12.01.2012г. по адм. дело № 25/2006 г. по описа на Окръжен съд Шумен е утвърдена направената оценка на установените квоти за обезщетяване на лицата с признато право на обезщетяване. С решение №7061/23.05.2013 г. по адм. д.№4497/2012г. по описа на ВАС цитираното по-горе решение на ОС-Шумен е обезсилено в частта му, с която е била утвърдена направената оценка на установените квоти за обезщетяване по отношение на Ж. Т. – Д. и е отменено в останалата му част, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради това, че страната е починала на 9.09.2008г. В останалата част решението е отменено като неправилно и делото е върнато за ново разглеждане, при съобразяване на дадените от касационната инстанция указания.
При новото разглеждане делото е образувано под №1/2013г. на Шуменски окръжен съд. С решение №2 от 03.12.2013г. по това дело е утвърдена от съда направената оценка на установените квоти за обезщетяване по реда на ЗОСОИ на Х. Д., М. Т., З. Н., К. Р., В. Д. Д. и В. В. Д. за одържавен на основание ЗОЕГПНС недвижим имот - двуетажна паянтова къща, с дюкян и пристройка, разположена в дворно място, съставляващо парцел VІІІ-2 в кв. 86 по плана на [населено място], по определения като обезщетение апартамент № 5, находящ се на третия етаж на масивна жилищна сграда, разположена в парцел ІV-.2720, кв. 178 по плана на [населено място] с пазарна цена в размер на 17 230 лева както следва: 15 600 лева обезщетение за целия одържавен имот, съответно по 2600 лева за всяко от лицата с признато право на обезщетяване. Именно това решение е оставено в сила с Решение № 12920/30.10.2014г., постановено по адм. дело № 2955/2014г. по описа на ВАС, трето отделение, отмяна на което се иска.
Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя.
В случая не са представени никакви нови писмени доказателства, а и не се твърди наличието на такива. Следователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случай е напълно неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. Страните по адм. дело № 2955/2014г. по описа на ВАС, трето отделение са идентични с тези по адм. дело № 25/2006г. на Шуменски окръжен съд, с изключение на починалите, които по реда на ГПК са заменени от своите наследници. Не е налице обаче противоречие между решенията по двете дела, подробно описани по-горе. Заинтересованата страна [фирма] е участвала и по двете дела и това участие по никакъв начин не се отразява на субективните материални права на молителите по делото, признати със съдебните решения.
Не е налице и нарушение по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно цитираната разпоредба влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Наведените от молителите доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК. В., те не попадат във фактическия състав на никое от разгледаните основания за отмяна на влязло в сила решение.
Съобразно гореизложеното, следва да бъде прието, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 12920/30.10.2014г., постановено по адм. дело № 2955/2014г. по описа на ВАС, трето отделение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Х. А. Д., М. А. Т. и В. В. Д. за отмяна на влязло в сила Решение № 12920/30.10.2014г., постановено по адм. дело № 2955/2014г. по описа на ВАС, трето отделение. Решението е окончателно.