Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на К. К. П.–И. от [населено място] против решение № 6487 от 27.10.2015 г. по адм. дело № 8062 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-505 от 29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. – град.

Изложени са съображения за нарушение на принципите в чл. 51 от Конституцията на Р. Б. и за неправилно прилагане на чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 171, ал. 1 от ДОПК и чл. 140, ал. 1 от ДПК отм. като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С. - град е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-505 от 29.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. – град, потвърждаващо отказа на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, обективиран в писмо № 66-39-16-3 от 09.03.2015 г., да завери осигурителната книжка на К. К. П. – И. за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.

Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в...