Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 2025 от 07.10.2015г. по адм. д. № 1928/2015г. на Административен съд – Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.
Ответникът началник на Митница – В., в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението, като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение на началника на Митница - В. № 32-103173/04.06.2015г. за възникване на митническо задължение по ЕАД 13BG002000J0005119/05.11.2013г., с което на основание чл. 203, §1 от Регламент № 2913/92, във връзка с чл. 16, ал. 5, чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на дружеството са определени задължения за вносно мито в размер на 78, 23лв. и за ДДС в размер на 211, 23лв. Прието е от фактическа страна, че решението на началника на Митница - В. е постановено след извършена надлежно митническа проверка № 807/19.05.2015г. на стоките, поставени под режим „митническо складиране“ по ЕАД 13BG002000J0005119/05.11.2013г. в митнически склад А/BG002000/00022 /тип А/ със складодържател [фирма], която след извършена пълна инвентаризация е установила липса на визираната стока .При последващите проверки не са установени доказателства, стоката под режим складиране да е получила допустимо митническо направление, а приемо-предавателен протокол № 128/05.11.2013г. сочи на предаване на стоката от складодържателя на вложителя [фирма]. Установено е несъответствие на така предадената стока с посочената в D. note № 4210.1/05.11.2013г. и инвойс № 7000003252/08.11.2013г., т. е. налице е отклоняване от режима и възникване на вносно митническо задължение, поради което на основание чл. 89, §2, вр. чл. 213 §1 и чл. 215 §1 второ тире от Регламент № 2913/1992г. и чл. 56, вр. чл. 16, ал. 5 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, са определени задължения за вносно мито и ДДС с дата на възникване на митническото задължение 05.11.2013г.-момента на заявяване на стоката /осемплетно корабно въже полипропилен; 52мм; 1 бухта х 200м със сертификат № J0634501/18.07.2013г.- Турция/ от [фирма] за поставяне под режим „митническо складиране“, По реда на чл. 203, §3, второ тире от Регламент № 2913/92 като длъжници са определени [фирма] и [фирма]. Обсъдено е заключенето на приетата без оспорване Съдебно-счетоводна експертиза, с оглед възражението за допусната техническа грешка в изписване вида на процесната стока –осемплетно и триплетно корабно въже в съпътстващата документация за влагане на стоката и последващия износ. О. спорното от безспорното между страните, съдът е приел, че основния спорен въпрос е дали е приключен режима складиране с осъществения износ по ЕАД
№ 13BG002005A0022100/ 09.12.2013г., респ. налице ли е отклонение от митнически надзор. В тази насока за изложени подробни мотиви за приложимите норми на чл. 37,§1, чл. 98,§1, чл. 89,§1 и чл. 203,§1 във вр. с чл. 204 от МК във връзка със съответната практика на СЕС. Прието е, че оспореното решение отговаря на визираното правно основание по чл. 203,§3, второ тире от МК за ангажиране отговорността на складодържателя и собственика на стоката, тъй като не е оспорена констатацията по митническата проверка /№ 807/19.05.2015г./, че на стоката не е давано направление реекспорт, а осъществения износ не променя извода за отклонение от митнически надзор, респ. възникване на вносното митническо задължение - решение от 14.01.2010г. по обединени дела С-430/08 и С-431/08, точка 40 във вр. с чл. 865 от Регламента за прилагане и член 37 и чл. 182, § 3 от Митническия кодекс.
Решението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Решаващият правен извод на административният съд, че е налице отклонение на стоката от режим складиране по смисъла на чл. 203 от МК съответства на установената фактическа обстановка по делото, тъй като не се установява по безспорен начин, че стоката поставена под режим складиране е идентична с тази, за която е оформен режим износ по ЕАД № 13BG002005A0022100/09.12.2013 г. Дори и да се приемат за основателни твърденията на [фирма] в тази насока, то осъществения износ не сочи на невъзникване на вносното митническо задължение, тъй като липсва надлежно направление реекспорт. С оформянето на режим износ вместо направление реекспорт, на стоките привидно е предоставен статут на общностни стоки, което обстоятелство пряко засяга извършване на възложените на митническите органи проверки от разпоредбатана чл. 37, § 1 от МК, а това се квалифицира, като отклоняване на посочените стоки от митнически надзор - решение на СЕС от 14 .01. 2010г. по обединени дела С-430/08 и С-431/08, точка 40. Освен това приложеното Разрешение № BG005800/R01/BGA831430171ZZZZ0/01 с титуляр [фирма] е за ползване на облекчена процедура при деклариране за режим износ и не може да се ползва при направление реекспорт. Предвид това е неоснователно и възражението по касационната жалба за приложимост на чл. 868 от Регламент 2454/93г.
С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила.
При изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи в размер на 300лв - юрк. в.ие.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2025 от 07.10.2015г. по адм. д. № 1928/2015г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Митница – В. сумата 300лв /триста лева/, разноски. Решението е окончателно.