Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно - процесуалния кодекс.

Образувано е по искане от И. А. Г., действащ като [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 1496/11.02.15г. по адм. д. № 4998/14г. на ВАС, Първо отделение. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, като се представят писмени доказателства, за които се твърди, че са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни на лицето. Твърди се още, че представените с искането доказателства са нови, защото отстраняват непълнота в доказателствата по делото, която е станала известна на ЕТ на 08.02.2014г.- датата, на която търговецът е получил от прекия си доставчик [фирма] писмени документи: протокол № 0744657 от 03.09.2008г., издаден от НАП- [населено място], документиращ извършена проверка в склада на дружеството - доставчик, установяваща наличието на материална база за съхранение на стоките, по повод закупуването на които е отказано право на данъчен кредит по РА № 161203390 от 15.01.2014г., издаден от Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - П.; множество приемо - предавателни протоколи. Отправя се молба до петчленния състав на ВАС да уважи искането за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, тричленен състав на първо отделение, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на компетентния съд.

Директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - [населено място], чрез пълномощника юрк. Г., в депозираното писмено становище оспорва искането като неоснователно

По искането за отмяна Върховният административен съд приема за установено следното:

С Решение № 1496 от 11.02.2015г. по адм. д. № 4998/2014г., постановено от ВАС, Първо отделение, е оставено в сила Решение № 370 от 12.02.2014г. по адм. д. № 1597/2013г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на [фирма], представлявано от управителя И. А....