Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], против решение № 65 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 110 по описа за 2015 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено решение № 23 от 19.05.2015г. на Директор на РУСО Г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление вх.№МП-13/17/05.01.2015 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 4 и чл. 70, ал. 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Д. Г. Т. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 23 от 19.05.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Г. и потвърденото с него разпореждане № 5302042200 от 04.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на самоосигуряващото се лице Д. Г. Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, считано от 08.10.2014 г. Отказът за определяне на пенсията в действителния й размер е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е внесло осигурителните вноски за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2014 г.

С постановеното решение Административен съд – Габрово е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че не е налице пречка за определяне на индивидуалния...